Определение № 120 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 730/2009 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на З. “Български имоти” АД, гр. Б. срещу определение № ІІ-297/09.07.2009г., постановено по ч.гр.д. № 264/2009г. от Бургаския окръжен съд, с което е отменено определение № 264/07.05.2009г. по гр.д. № 1067/2009г. на Бургаския районен съд за прекратяване на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд и делото е върнато на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Касаторът поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима съгласно чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Въззивното определението по чл.121 ГПК, постановено по частна жалба срещу определение във връзка с подсъдността, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.121 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен. Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по възражение за местна подсъдност или при служебна проверка на подсъдността по чл.118, ал.2 ГПК не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес. Прекратяването на производството пред сезирания съд няма характер на преграждащо поради обстоятелството, че правните последици от предявяването на иска и извършените процесуални действия запазват силата си и в производството пред съда, на когото делото е изпратено. По тези съображения подадена частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд