Определение № 260 от 07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 262/2010 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК. С молба вх. Nо 14843/27.06.2011 година П. Г. К. от [населено място] е поискал да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производството, образувано по касационна жалба, по гр.д. Nо 262/2010 година в размер на 332.20 лв. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно с касационната жалба, по делото се намират документи, доказващи извършеното плащане / държавни такси и адвокатски хонорара за защита/. но не са присъдени при разглеждане на делото. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Решение Nо 19 от 30. 05. 2011 година по гр.д. Nо 262/2010 година състав на ВКС на основание чл. 293 ал.2 и ал.3 ГПК по касационната жалба на П. Г. К. е отменил Решение Nо 1691 от 26.10.2009 година по гр.възз.д.Nо 3413/2008 год. на Пловдивския окръжен съд по отхвърления иск по чл. 109 ЗС и този по чл. 45 ЗЗД, по претенцията от 5 110 лева, касаеща пропуснати ползи и е върнал делото на въззивния съд, за ново разглеждане от друг състав, в производство по § 2 ал.1 ПЗР на ГПК. Безспорно, съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Няма спор, че за касационното производство, страната касатор П. К. е направил разноски/ заплатени ДТ и хонорара за адвокатска защита / за сумата 332.20 лв. Заплащането на разноски е направено своевременно, още с касационната жалба, но съдът с решението си няма изрично произнасяне по това искане. Въпреки, че правото да се иска допълнително присъждане на разноските е упражнено своевременно- в едномесечен срок от постановяване на необжалваемото решение, разноските са направени и доказани по размер- за сумата 332.20 лв., същите не могат да бъдат присъдени с определение по реда на чл. 248 ал.1-3 ГПК предвид 1./ на характера на постановения съдебен акт- отменително решение на ВКС, с което делото се връща за произнасяне по съществото на спора от въззивния съд т.е. такова, с което спорът не е разрешен по същество от изхода на който спор в крайна сметка зависи коя от страните, на какви разноски по делото има право, както и 2./ изричната законова разпоредба на чл. 294 ал.2 ГПК, съгласно която, в хипотезите когато едно дело се връща за ново разглеждане от въззивния съд, именно „при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноски по водене на делото във ВКС”, израз именно на основния принцип, че правото на страната в процеса на направените за разноски зависи от изхода на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл.294 ал.2 ГПК във р. с 81 ГПК и чл. 78 ГПК,състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия