Определение № 88 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Е. Н. М. против определение от 02.10.2009г., постановено по ч.гр.д. № 722/2009г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено разпореждане 331 от 22.06.2009г. по гр.д. № 176/2009г. на Мездренски РС, с което е върната, като недопустима, подадената от нея частна жалба против определението на същия съд от 21.05.2009г., с което е одобрена спогодба за делба на наследствени земеделски земи и гори. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, но не формулира основен правен въпрос, който е разрешен от възивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. По същество счита определението неправилно поради това, че е одобрена спогодба, за която подписалия я пълномощник не е имал представителна власт и следователно няма изразено съгласие от нея от една от страните, а делбата е неравностойна.. Ответникът по частната жалба К. Н. К. оспорва частната жалба по същество, като излага становище, че спогодбата не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане, съгласно. чл. 274, ал.3 от ГПК е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.. С частната жалба не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е свързан с предмета на спора и да обуславя надлежното упражняване на процесуални права. От съдържанието на частната жалба може да се извлече въпроса подлежи ли на самостоятелно обжалване определението за одобряване на съдебна спогодба и прекратяване на делото на основание това, че спогодбата е подписана от адвокат без представителна власт, или е друг пътя за защита на страната в тази хипотеза. Въззивният съд е приел, че е недопустимо обжалване на това определение предвид изричната разпоредба на чл. 284, ал.3 от ГПК. Изложил е и довод, че на наведените от жалбоподателката основания, спогодбата – липса на представителна власт и на съгласие, като договор следва да се атакува по исков ред. В този смисъл е последователната съдебна практика / Решение № 1* от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 325/2008 г., V гр.о./, съгласно която с постигането на спогодба от страните и реализирането на сложния фактически състав по сключването й и одобряването от съда се съдържа и искане от страните за прекратяване на производството поради липса на спор. Налице е своеобразно десезиране на съда поради липса на спор.. В този случай определението за прекратяване не подлежи на самостоятелно обжалване. То може да се атакува само ако не е реализиран фактическия състав по сключване на спогодбата – протокола не е подписан от съда, спогодбата не е изобщо подписана от някоя от страните /липсва подпис/ В тези случай няма сключен договор за спогодба изобщо, за разлика от случаите, когато е протокола материализира сключена спогодба, но някоя от страните твърди липса на съгласие, или липса на представителна власт. Последните твърдения са основания за нищожност на сделка и могат да се атакуват само по исков ред, а не чрез обжалване на определението за прекратяване на делото. Тъй като въззивният съд е формулирал извода за недопустимост на обжалване на определението за одобряване на спогодбата и за прекратяване на делото поради това в съответствие с постоянната практика на ВКС не е налице основанията о чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационо обжалване на възивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение