Решение № 4121 от 19.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на П. Лещов от гр.София срещу решение 1918 от 22.03.2022г., постановено по адм. д. 112/2021 г. по описа на Административен съд София-град Релевираните в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което разпореждане 4506-40-2278 от 14.11.2018 г. да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Ответникът Директор на Фонд Гарантиране вземания на работници и служителите в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира последната за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При преценка на събраните по първоинстанционното дело доказателства, наведените от касационния жалбоподател оплаквания и тезата на ответника се приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производството е разпореждане 4505-40-2088/25.11.2020 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", издадено въз основа на заявление на лицето, извършената проверка и съобразно с мотивите на влязлото в сила Решение 3040/17.06.2020г. по адм.дело 1475/2020г., по описа на Административен съд София-град, по силата на което предходно разпореждане е било отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да отхвърли жалбата, съдът е изложил мотиви, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр.1 от ЗГВРСНР - Директорът на фонд "ГВРС", в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при правилното приложение на материално-правните норми. С процесното разпореждане 4505-40-2088/25.11.2020г., издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", на П. Лещов е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР за периода от м. юли 2016 г. до м. септември 2016 г. Размерът на вземането е съобразен със справката за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ , изготвена от синдика на дружеството Денима 2001 ООД /в несъстоятелност/. Съдът е приел за правилно определена сумата подлежаща на изплащане на жалбоподателят в размер на 1899,91 лева, след приспадане на дължимия данък и сумата от 312,63 лв., дължима за осигурителни вноски. Гарантираното вземане е определено след представената от работодателя справка, в която са посочени начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения и период, за който са дължими. Представените пред съда изпълнителни листове от 22.06.2020г. , издадени въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д. 2451/2019г. по описа на СРС, с които дружеството в несъстоятелност е осъдено да заплати на Лещов сумата от 6 392,97 лв. трудово възнаграждение за периода м.07.2016г. м.04.2017г. по трудов договор сключен на 01.12.2011г., ведно със законна лихва от 16.1.2019г. до изплащане на вземането и сумата от 617,88 лв. представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.3 и 4 от КТ, както и за сумата от 996,23 лв. лихва за забава за период от 01.07.2016г. до 12.01.2018г. , са приети от съда като вземания установени в производство по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Изложени са мотиви, че това са трудови възнаграждения, които не са били начислени от работодателя и не следва да бъдат включени в гарантираното от фонда вземане съгласно нормата на чл.3 от ЗГВРСН. Съдът е изложил правен извод, че тези вземания следва да се предявят в производството по несъстоятелност, от масата на несъстоятелността, с изключение на изплатените от фонд ГВРС вземания. За да достигне до тези прави изводи, съдът се е основал на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРЗ, съгласно която "Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време., както и на Чл. 22. Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6. Съдът е основал правни изводи и на Закон за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, в сила от 16.02.2018 г., § 41, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, с който се въвежда правилото, че на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон, се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от същия закон само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г. Решението на съда е правилно и законосъобразно постановено. Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30 - дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното материално право на гарантирано вземане води до погасяването му. П. Лещов е упражнил в срок правомощието си по този закон. Цитираните по-горе мотиви на съда кореспондират с доказателствата по делото. С Решение 1590 от 09.08.2017 г. на Софийски градски съд, е обявена несъстоятелност на Денима 2001 ООД . Разпореждане 4505-40-2088/25.11.2020г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" е законосъобразно издадено, т.к. на Лещов е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР за периода от м. юли 2016 г. до м. септември 2016 г. въз основа на справката изготвена от синдика на дружеството в несъстоятелност за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ. Пред съда е установено, че са начислени, но неизплатени следните суми, дължими като трудово възнаграждение за 2016 г.: за месец юли 807,88 лева; за месец август 807,88 лева; за месец септември 807,88 лева, т.е. 3 трудови възнаграждения. Съгласно чл. 4, ал. 1 Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в търговския регистър, работодателят е този, който изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно приложение 1. По тази причина и в съответствие с разпоредбата на чл. 22. от ЗГВРСНР, както и съгласно § 41, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби Закон за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, в сила от 16.02.2018 г., който визира само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г., правилно административният орган е определил като гарантирано вземане само начислените трудови възнаграждения от работодателя на Лещов. Доказателства за други начислени възнаграждения за друг период, по делото и в административната преписка липсват. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по повод установените вземания с издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и издадени изпълнителни листове. Те не влизат в обхвата на ЗГВРСНР и могат да се предявят в производството по несъстоятелност, за плащане от масата на несъстоятелността. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК които съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ възлизат на 100лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,