Определение № 597 от 30.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 1127/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. – лично за себе си и като законен представител на децата си Х. В. Д. и М. В. Д., както и от Р. Г. Д. и И. В. Д., всичките чрез адвокат П. К. срещу решение № 712/28.07.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2267/2009 г. в частта му за определяне началния момент, от който ответникът Гаранционен фонд /ГФ/ дължи законна лихва върху присъдените на касаторите обезщетения. В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Ответникът по жалбата – ГФ оспорва допускането и основателността на касционната жалба по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени субективно съединени искове от Д. М. Д. – лично за себе си и като законен представител на децата си Х. В. Д. и М. В. Д., както и от Р. Г. Д. и И. В. Д. срещу ГФ. Ищците са претендирали обезщетения със законна лихва за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател – В. К. Д., настъпила на 10.07.2004 г. при ПТП, който наследодател е бил съответно съпруг, баща и син на ищците. Произшествието е настъпило по вина на неправоспособен водач, поради което и с оглед разпоредбата на чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ, респ. чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ /отм./ е ангажирана отговорността на ГФ. Присъдени са обезщетения за неимуществени вреди, както са поискани: 50000 лв. за съпругата, по 60000 лв. за всяко от децата и по 35000 лв. за всеки един от двамата родители. Законната лихва върху тези обезщетения е определена от 05.06.2007 г. – датата на предявяване на исковата молба. САС е оставил в сила решението на СГС, включително и относно определената начална дата на дължимата лихва върху присъденото обезщетение. Относно началната дата на лихвата САС е приел, че ГФ изпада в забава от датата на писменото поискване от увредените лица, което има значение на покана по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: „Към кой момент следва да бъдат присъдени лихви върху присъдените обезщетения, дължими от ГФ – към датата на ПТП или към датата на завеждане на исковата молба, респективно завеждане претенция пред ГФ?”. Представена е съдебна практика на тричленни състави, в която началната дата на законната лихва върху присъдените обезщетения е определена от датата на увреждането. Решенията са на САС – от 11.06.2002 г. по гр.д. № 374/2002 г. и 07.07.2003 г. по гр.д. № 976/2003 г. Вярно е, че е налице противоречие в разрешаване на посочения въпрос между обжалваното решение и приложената съдебна практика на въззивен съд – основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Но това противоречие е разрешено със задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК - т.2 предл. последно на ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Тази задължителна съдебна практика е обективирана в приложеното от ГФ решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, а именно решение № 217/21.12.2010 г. по т.д. № 149/2009 г., с което е прието, че лихвата за забава върху обезщетението, дължимо от ГФ, е от деня на поканата за плащане, доколкото ГФ не е застраховател, нито пряк причинител на вредата, а законът му е възложил отговорност за чуждо задължение. Ето защо ГФ изпада в забава след поканата за плащане. Доколкото обжалваното решение е съобразено с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: