Определение № 240 от 26.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 197/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на З. С. М. - от гр. Р. срещу Определение № 417 от 21. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 727/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Решение № 389 от 4. ХІ.2009 г. по гр.д. № 820/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е уважена жалбата му срещу Разпределението от 25.VІІІ.2009 г. на ЧСИ, което е отменено и делото е върнато на ЧСИ за ново разпределение. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като жалбоподателят не обжалва само мотивите на решението, а и защото съдът не се е произнесъл по възражението му срещу извършеното разпределение, и не е дал указания на ЧСИ по приложението на закона, което ще наложи да обжалва и новото разпределение, жалбоподателят иска определението да се отмени и делото да се върне на Великотърнов - ски апелативен съд за разглеждане на частната му жалба. Ответниците по частната жалба И. А. И. - Е. с фирма” И. А. - К. - В. ” - гр. Р., А. Л. Р. - от гр. Р., Ю. Ц. П. - от гр. Р. и А. за д. в. - Регионална дирекция Русе не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като прегражда развитието на делото, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и е редовна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на З. С. М. - от гр. Р. срещу Решение № 389 от 4. ХІ.2009 г. по гр.д. № 820/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, постановено по чл. 463 ГПК. Изложени са съображения, че недопустимо съгласно т. 18 от ТР № 1/2000 г. на ВКС, жалбоподателят обжалва мотивите на решението, както и че липсва правен интерес от обжалване, тъй като с решението гр.д. № 820/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, е уважена подадената от З. С. М. жалба. Частната жалба е неоснователна. По жалба на З. С. М. срещу Разпределение на ЧСИ от 25.VІІІ.2009 г., с постановеното Решение № 389/ 4. ХІ.2009 г. по гр.д. № 820/ 2009 г., разпределението е отменено, като незаконосъобразно по изложените съображения и делото е върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение съобразно указанията на съда. Недопустима е частната жалба на З. С. М. срещу така постановеното решение, тъй като със същото е уважена жалбата му по чл. 463 ГПК и защото фактически той изразява несъгласие с изложените в решението съображения, което е недопустимо, както е посочил и Великотърновският апелативен съд, с оглед приетото в т. 18 от ТР № 1/ 2000 г. на ВКС. При извършване на новото разпределение, ЧСИ ще се съобрази с указанията, дадени от Русенски окръжен съд в решението по гр.д. № 820/ 2009 г., а ако З. С. М. е недоволен от новото разпределение, ще го обжалва съгласно чл. 463 ГПК. Подадената частна жалба срещу изложените от съда съображения по гр.д. № 820/ 2009 г. в решението, постановено от жалба на З. С. М. по чл. 463 ГПК, е била недопустима, поради което правилно апелативният съд със сега обжалваното определение я е оставил без разглеждане. Затова частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение