Определение № 407 от 07.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3391/2017 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С разпореждането, предмет на обжалване е върната касационна частна жалба вх. № 4095/22.05.2017 г., подадена от настоящия частен жалбоподател против определение № 226 от 26.04.2017 г. по ч. гр. дело № 245/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. В мотивите на разпореждането са изложени съображения за нередовност на касационната частна жалба и за неотстраняването им в срок, включително и към момента на постановяване на съдебния акт. Разпореждането е правилно. Касационната частна жалба, подадена чрез адвокат М. Д. е била изготвена без излагане на основания, относими към порочността на атакуваното определение /акт постановен по процесуалноправен спор за подсъдност на дело, образувано по иск за прогласяване нищожност на разпореждане за издаване на изпълнителен лист по т. дело № 318/2016 г. на Пловдивски апелативен съд/, както и без представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и документ за внесена такса в размер на сумата 15 лв. по сметка на ВКС. Процесуалните действия по проверка на редовността по чл. 275, ал. 2, вр. 262, ал. 1 ГПК са извършени законосъобразно от администриращия съд. Съобщението за указанията по чл. 262, ал. 1 ГПК и преписа от разпореждане № 883, постановено в закрито заседание на 25.05.2017 г. за оставяне на производството без движение са редовно връчени на адвокат Д., пълномощник на частния жалбоподател, а молбите й за продължаване на срока са уважени от въззивния съд в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 1 ГПК. В продължението на срока, предоставено на страната два пъти, съответно от 08.06.2017 г. до 15.06.2017 г. и до 21.06.2017 г., а и към момента на постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане недостатъците на касационната частна жалба /с изключение на констатираното от администриращия съд представяне на служебен бон за приет пощенски запис за сумата 15 лв. с получател ВКС/ не са били отстранени, като не са били мотивирани основания за порочност на обжалваното пред ВКС определение и не е било представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. При тези обстоятелства законосъобразно въззивният съд е приложил чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Разпоредбата предвижда връщане на жалбата при неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Частният жалбоподател не е изпълнил указанията на въззивния съд, изложени по – горе в срока, продължен по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, което има за правна последица връщане на жалбата. В частната си жалба, с която сезира настоящата инстанция страната не мотивира оплакванията си за неправилност на цитираното разпореждане. Искането й за произнасяне по съществото на спора, т.е. по върнатата частна жалба, по „валидността на всички предходни обжалвани актове на съда по настоящото дело с оглед противоречие с Правото на ЕС” е допустимо единствено при редовност на сезирането, което в случая, поради вече изложените съображения не е налице. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение