Определение № 284 от 31.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 221/2010 г.
ВКСI търговско отделение31.03.2010reporting judge Мариана Костова
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба срещу определение №390 от 21.01.2010 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 1106/2009 г. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на уведомлението на страните за издаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е образувано по частна жалба на “Б” А. от гр. С., срещу определение №390 от 21.01.2010 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 1106/2009 г., с което е прието възражението на Е. “С” от гр. В. по чл.423, ал.1, т.1 ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение от 3.06.2009г., издадена по ч.гр.дело №275/2009г. на Районен съд, гр. К., спряно е производството по делото и е върнато на същия съд за продължаване на производството по чл.415 ГПК. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Ответникът Е. Н. Г. А. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: По заявление на “Б” А. от 1.06.2009г. до К. районен съд е разпоредено издаването на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу Е. А. С разпореждане на същия съд от 24.09.2009г. е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството. Длъжникът А. е подал молба до Софийския окръжен съд за отмяна на заповедта за изпълнение и на издадения изпълнителен лист, квалифицирана от него по чл.423, ал.1, т.1 ГПК. С атакуванато определение възражението на Е. е прието за основателно. Частната жалба е процесуално недопустима. Определенията на въззивен съд, постановени по реда на чл. 423, ал.1 ГПК не подлежат на инстанционен контрол. По съществото си производството е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед. Актовете постановени по този ред по принцип не подлежат на обжалване. Липсва и изрична норма, която предвижда обжалване на определението, поради което постановеното от въззивния съд съдебен акт е окончателен. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение