Определение № 6920 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5507/2024 г.

Производството по делото e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, против определение № 1774 от 15.02.2024 г., постановено по адм. д. № 1008/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – „Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. По делото е подадена и частна жалба от „Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД против определение № 3866 от 01.04.2024 г., постановено по делото, с което е отхвърлена молбата на дружеството за допълване на постановено по делото определение в частта му за разноските. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази частна жалба - Агенция „Пътна инфраструктура“, оспорва същата и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Частната жалба против определение № 1774 от 15.02.2024 г., постановено по адм. д. № 1008/2024 г. по описа на Върховния административен съд е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд оставя без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против определение № 1104 от 28.11.023 г., постановено по канд № 1234/2023 г. по описа на Административен съд гр. Хасково и прекратява производството по делото. С цитираното определение Административен съд гр. Хасково, на основание чл. 631 ГПК спира производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от друг съдебен състав, по друго дело на Административен съд гр. Хасково. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение, с което е спряно производството по делото не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради и което частната жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициалното запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициалното запитване, като целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Направен е и извод, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на тричленният състав на Върховния административен съд относно необжалваемостта на определението на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Неправилно е прието, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдицално запитване. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното дело. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя и довода в обжалваното определение, че следва да се има предвид, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Фактът, че решенето на административният съд е окончателно не обосновава извод за необжалваемост на определенията на същият съд по хода на делото, в предвидените за това случай. Касае се за процесуални действия на съда, с които се прегражда развитието на делото и които подлежат на обжалване. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Следователно касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез института на препращането, като към НПК препращането е единствено по отношение на касационните основания за отмяна, а към АПК - за всички други въпроси извън тях, към които се причисляват и случаите на спиране на производството. В Глава Дванадесета на АПК е поместена уредбата на касационното производство, каквото предвид фактите по делото, е инициирано пред Административен съд гр. Хасково. Посочените норми не съдържа разпоредба, която да регламентира възможностите за спиране на делото, но чл. 144 АПК въвежда приложение на ГПК към неуредените в Дял Трети въпроси, поради което и спирането на производството по делото от касационната инстанция подлежи на обжалване с частна жалба. Следователно частната жалба срещу определението за спиране на производството е допустима и следва да бъде разгледана. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленният състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество по подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба. Частната жалба от „Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД против определение № 3866 от 01.04.2024 г., постановено по делото е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд отхвърля искането на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските. За да постанови този резултат съдът приема, че искането за присъждане на разноски зависи от окончателния изход на спора, в което производство съдът следва да се произнесе по направените от страните претенции за разноските. По тези съображения е направен извод за неоснователност на искането за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 143 АПК регламентира, че съдебните разноски се присъждат на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, и се дължат от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК), което води до извод, че отговорността за разноските се определя с акта, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство. Дължимостта на съдебните разноски зависи от крайния резултат на делото предвид чл. 143 АПК и чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, защото правото на разноски за страната зависи от разрешаването на спора по същество. Съгласно правилото на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. За да се реализира отговорността за разноски следва самият акт да слага край на делото и с него да приключва съдебния спор. Разпоредбата не намира приложение, когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ (както в настоящия случай). При него разноските на страната, включително и за адвокатско възнаграждение ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор. С постановеното по делото определение не е разрешен по същество правния спор и същото не слага край на делото. Разпоредбите на чл. 143 АПК регламентират правото на разноски с оглед крайния изход на спора, поради което същите следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Следователно обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Искането на „Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. Разноски в производството по разноски не се присъждат, тъй като същото няма самостоятелен характер. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. Не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските", в който смисъл е и константната съдебна практика на ВАС и ВКС. По тези съображения разноски на дружеството в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,