Определение № 395 от 15.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 24/2017 г.
ВКСII търговско отделение15.06.2017reporting judge Николай Марков
Ruling
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №114 от 18.10.2016 г. по т.д.№216/2016 г. на АС Бургас. УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 549.81 лв. При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено. След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №114 от 18.10.2016 г. по т.д.№216/2016 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №186 от 07.06.2016 г. по т.д.№184/2015 г. на ОС Бургас, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма]: иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. §7 от ЗМСМА, чл.8, чл.11 и чл.19 от ЗОС за установяване на нищожност на сключения между страните договор за наем от 08.03.2005 г., съединен евентуално с иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.28 от ЗПСПК за установяване на нищожността на същия договор за наем. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по касация - [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице поддържаните от ищеца основания за нищожност на сключения между страните договор за наем. Независимо от формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост, с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение по т.д.№54/2011 г. на ОС Бургас, с което на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] обезщетение за ползване на обекта, предмет на сключения между страните договор за наем от 08.03.2005 г., за период следващ прекратяването на договора. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,