Определение № 753 от 02.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 749/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на П. И. К. от[населено място] против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 446 от 25.06.2010 год., постановено по ч.т.д.№ 372/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като просрочена, подадената от настоящия частен жалбоподател частната касационна жалба с вх.№ 2325/18.03.2010 год. против определение на Б. апелативен съд № 35 от 26.01. 2010 год., по ч.т.д.№ 20/2010 год. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.396, ал.1 ГПК. Според частния жалбоподател, обстоятелството, че в случая съобщението за наложената обезпечителна мяра му е било връчено от Служба по вписванията, като ответник в обезпечителното производство, на 16.03.2010 год., обосновава правен извод, че с подаване на частната касационна жалба срещу съдебния акт на въззивния съд на 18.03.2010 год., установеният от законодателя преклузивен едноседмичен срок за него не е изтекъл, поради което неправилно частната му касационна жалба е възприета от предходния състав на касационната инстанция за процесуално недопустима. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по - нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, пр.ІІ ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Крайният правен извод за недопустимост на подадената от П. И. К. от[населено място] частна касационна жалба е правилен, макар и по съображения, различни от изложените от предходния тричленен състав на ВКС, които настоящият съдебен състав не споделя, считайки, че с нормата на чл.396, ал.1 ГПК законодателят изрично е установил не само началния момент, от който за ответника в обезпечителното производство тече срокът за обжалване определението на съда по обезпечение на иска, респ. на бъдещия иск, но и начина, по който допуснатото обезпечение следва да бъде съобщено на последния. Обстоятелството, че с определението, предмет на подадената от К. частна касационна жалба Бургаският апелативен съд се е произнесъл по законосъобразността на постановения от Б. окръжен съд съдебен акт № 1/29.12.2009 год., по ч. гр.д.№ 996/2009 год., обосновава правен извод, че макар и с него да е допуснато за първи път обезпечение на бъдещ иск срещу частния жалбоподател, то като постановено във въззивно производство, изчерпва установения от законодателя с нормата на чл.396 ГПК инстанционен контрол. Следователно предвид правната му характеристика това определение, предмет на подадената частна касационна жалба, не е от категорията съдебни актове, имащи преграждащ за развитие на делото ефект, поради което не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Същото не отговаря и на изискването на чл.274,ал.3, т.2 ГПК, тъй като целта на обезпечителното производство е да гарантира изпълнение на решението по същество на спора, но като неотносимо към самото решаване на конкретния правен спор, т.е. към предмета на делото не може да бъде възприето” за даващо разрешение по същество на други производства”. В този см. то има несамостоятелен, привременен характер, като не съществува процесуална пречка в хода на исковото производство по делото да бъде отменяно наложеното обезпечение, заменяна обезпечителната мярка или искането за допускане на обезпечение да бъде повторно направено. Поради това и определението на съда по обезпечение на иска / на бъдещия иск/ подлежи на двуинстанционно разглеждане и по него, както това изрично е посочено в дадените с ТР №1/21.07.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, касационната инстанция се произнася само, когато е постановено за първи път от въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай. Или изложеното позволява да се обобщи, че с постановения от Б. апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, съдебен акт създаденият от законодателя инстанционният контрол е изчерпан, поради което подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба правилно е била възприета за недопустима и оставена без разглеждане от предходния съдебен състав на ВКС,ТК. Водим от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК