Решение № 1702 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11413/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, чрез пълномощник, против решение 1509 от 22.08.2023 г., постановено по адм. д. 986/2023 г. на Административен съд - Пловдив, поправено с решение 1524 от 19.09.2023 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение РД-02-36-377/29.03.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013" (ОПРР) за определяне на финансова корекция. Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е установил и не е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, не е изложил собствени мотиви, формирал е крайния си извод, без да подложи на задълбочен правен анализ посочените от органа в издадения акт фактически и правни основания. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което административния акт бъде прогласен за нищожен или, алтернативно, отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013" (ОПРР), чрез пълномощник, оспорва подадената касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че в изпълнение на сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Община Пловдив договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Модернизиране и развитие на устойчив градски транспорт в град Пловдив", който има комплексен характер и включва Система за управление на градския транспорт (СУГТ), велосипедни алеи, Компонент Светофари и контрол и Проучване за планиране на градския транспорт, Община Пловдив е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка и е сключила договор за изпълнение с избран изпълнител. УО е извършил проверка на проведената обществена поръчка по регистриран сигнал за нередност, отнасящ се до функционирането на Система за управление на градския транспорт, която се състои от следните компоненти: Управление на автопарка, Информация за пътниците и Електронно таксуване. Установил е, че бенефициерът е допуснал нарушения, отнасящи се до устойчивост и липса на добро финансово управление по отношение на дейност 4 Внедряване и експлоатация на Системата за управление на градския транспорт подкомпонент Електронно таксуване и подкомпонент Информация за пътуване и управление на автопарка, с което възложителят е нарушил чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, както и на чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на съвета от 18 юли 2018г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ и чл. 20, т. 5 и т. 6 от ЗПФ и чл. 1, т. 1.1 и т. 1.4 от Приложение Е2 - общи условия към договора за БФП, чл. 5.5 от Специфични условия към ДБФП. За направените констатации и резултатите от проверката общината е уведомена и й е даден срок за възражения. Бенефициерът е подал възражение в указания срок. С оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-36-377/29.03.2023 г. ръководителят на УО на ОПРР е анализирал констатираните нарушения, посочил ги е като нередности по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) и е определил финансова корекция в размер на 5 % от разходите по сключения договор между възложителя и избрания изпълнител "ИНДРА СИСТЕМАС С.А.", гр. Мадрид, Испания, в чиито предмет е заложено изпълнението на подкомпонент 1 и подкомпонент 2. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил подадената от общината жалба. Решението е неправилно. След анализ и проверка на обжалваното решение касационният съдебен състав приема, че първоинстанционният съд не е извършил съдебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по отношение на всички кумулативни елементи за определяне на финансовата корекция. Съдът не е изследвал и изложил собствени фактически установявания, не е формирал конкретни правни изводи. Формирал е общ извод за правилност на определената финансова корекция по отношение на нейните елементи, цитирайки констатациите и изводите на органа, а не е направил собствен анализ от фактическа и правна страна, не е формирал конкретни правни изводи за нарушението, респективно, не е проверил дали то изпълва състава на нередност, посочена от органа. Оспореният административен акт е за определяне на финансова корекция в производство по чл. 69 и сл. ЗУСЕФСУ. С налагането на финансовите корекции се цели гарантиране на законосъобразното изразходване на средства от Оперативна програма, както и превенция във връзка с недопускането на нарушения занапред. Основната цел за прилагането на финансовите корекции е да се възстанови ситуацията, при която всички разходи, признати от Управляващия орган за допустими, т. е. подлежащи на възстановяване от ЕСФ, са в съответствие с приложимото национално законодателство и/или правото на Европейския съюз. С налагането на финансови корекции се цели и подобряване на контрола и намаляване случаите на нередности. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ този закон урежда реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ. Чл. 4 ЗУСЕФСУ посочва безвъзмездната финансова помощ като вид финансова подкрепа със средства от ЕФСУ. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗУСЕФСУ безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2 и при условията, определени в тях. Според чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ средствата от ЕФСУ се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. За изпълнението на договорите, по които са предоставени тези средства, законът препраща и към правилата на Закона за обществените поръчки, т. е. бенефициерите могат пряко да осъществяват финансираните от ЕФСУ проекти, но и да ги възлагат за изпълнение на трети лица. Спазването на нормативно определените изисквания в различните процедури е гаранция за правилно разходване на тези публични средства, а за тяхното нарушаване ЗУСЕФСУ е предвидил производство по определяне на финансови корекции, като една от възможностите за защита на средствата от ЕФСУ. Неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд (решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45). Наличието или не на нарушение на правото е основание за определяне на финансова корекция. За да бъде определена финансовата корекция, е необходимо осъществяването на изискуеми от закона предпоставки, които съдът не е проверил: допуснато ли е соченото от органа нарушение - липсва какъвто и да е собствен анализ на установените от органа факти и дали същите изпълват соченото от органа нарушение; дали посоченото нарушение на правото представлява нередност; дали органът законосъобразно я е квалифицирал по приложимия нормативен акт; как и върху каква част от разходваните средства е определен размерът на финансовата корекция. Правилата относно съдържанието на съдебния акт са императивни, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Отхвърлянето на оспорването при липса на собствени фактически установявания на релевантните факти и обосновани правни изводи на съда препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Законодателят забранява касационната инстанция да извършва фактически установявания. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Преповтаряне съдържанието на административния акт в съдебното решение вместо собствен фактически и правен анализ на доказателствата и на приложимото право не замества съдебната проверка, която съдът е длъжен да извърши на всички основания и по отношение на всеки елемент от състава на нередностите, установени от административния орган. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от Община Пловдив жалба, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на съда за ново произнасяне след извършване на пълна съдебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по отношение на всички фактически и правни установявания на органа, При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.