Определение № 7545 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5192/2024 г.

Производството е по чл.229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Й. К. от гр.Варна. Жалбата е срещу определение №2149 от 29.02.2024г., постановено по адм. дело №2647/2023г. от Административен съд Варна. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – комисия по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) при ОД „Земеделие“ – Варна, с представен писмен отговор изразява становище за допустимост и неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение №2149 от 29.02.2024г. по адм. дело №2647/2023г. Административен съд Варна е оставил без разглеждане жалбата на Д. Й. К. срещу мълчалив отказ на комисия по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“ – Варна да се произнесе по искане вх. №ПО-10-284/11.09.2023г., и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл.159, т.5 от АПК. Приел е, че по искане вх. №ПО-10-284/11.09.2023г. комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ съгласно чл.57, ал.6 АПК като колективен орган е следвало да се произнесе на 27.10.2023г., когато е проведено нейно заседание. Месечният срок по чл.149, ал.2 АПК за оспорване на мълчаливия отказ е изтекъл на 27.11.2023г. - петък (присъствен ден). Жалбата била подадена в Административен съд – Варна на 28.11.2023г. - след изтичане на преклузивния срок. Освен това административният съд е разгледал и искане с вх. №ПО-10-284-2/17.10.2023г. на оспорващата за постановяване на решение по искане вх. №ПО-10-284/11.09.2023г. По отношение на това второ искане от 17.10.2023г. съдът е приел, че административният орган не дължи произнасяне с административен акт, тъй като същото се явява част от вече започнало административно производство по искане с вх. №ПО-10-284/11.09.2023г. Към 17.10.2023г. не било приключило административното производство, тъй като не бил изтекъл срокът за произнасяне на компетентния орган по първоначално депозираното искане, тъй като към тази дата нямало провеждане на заседание на комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“ – Варна. Обжалваното определение е правилно. Д. Й. К. е подала искане вх. №ПО-10-284/11.09.2023г. до комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“ – Варна за продължаване на промяна на предназначение на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране за разполагане на временен обект „дървена барака-бунгало“. Тъй като това искане е до колективен орган, то срокът за произнасяне по него е този по чл.57, ал.6 АПК. Според тази разпоредба въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по чл.57, ал.1 – 5 АПК. В случая сроковете по чл.57, ал.1 – 5 АПК са били изтекли, включително и едномесечният срок по чл.57, ал.5 АПК. Затова комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ на основание чл.57, ал.6 АПК е следвало да се произнесе по искането от 11.09.2023г. на първото си заседание. В случая това е било заседанието на 27.10.2023г., както обосновано е приел административният съд. На основание чл.49, ал.2 АПК Д. Й. К. е могла да оспори мълчаливия отказ по искането си от 11.09.2023г. в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая тъй като административният орган е бил длъжен да се произнесе до 27.10.2023г., то едномесечният срок е изтекъл на 27.11.2023г. – понеделник (присъствен ден). Жалбата на Д. Й. К. е била подадената в Административен съд – Варна на 28.11.2023г., следователно след законовия срок. Затова тя е била просрочена, както правилно е приел първоинстанционният съд. С оглед на изложеното налице са били условията на чл.159, т.5 АПК за оставяне на касационната жалба без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Затова обжалваното определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. С частната си жалба Д. Й. К. неоснователно се позовава на разпоредбата на чл.57, ал.5 АПК, според която когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. В случая при приложението на тази разпоредба, едномесечният срок по чл.57, ал.5 АПК е изтекъл на 11.10.2023г. Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ на основание чл.57, ал.6 АПК е следвало да се произнесе по искането от 11.09.2023г. на първото си заседание, което в случая е било на 27.10.2023г. Затова и при съобразяване на разпоредбата на чл.57, ал.5 АПК срокът за произнасяне на комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ е пак 27.10.2023г. Частната жалбоподателка неправилно счита, че докато не се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ не може да се произнесе. В действителност и в този случай срокът за произнасяне по чл.57, ал.5 АПК е едномесечен, което е посочено в тази разпоредба. След неговото изтичане колективният административен орган дължи произнасяне на първото си заседание според правилото на чл.57, ал.6 АПК. С оглед изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 АПК е основателно искането на касационния ответник комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 100лв., определен според чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.236 във вр. с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,