Решение № 6368 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2010 г.

ВАСII отделение09.05.2011reporting judge т Славка Найденова

Ruling

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 185/3.11.2010 г., постановено по адм. д. № 403/2010 г. на Административен съд - гр. Перник. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Grounds

Решение № 6368 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Йоанна Ангелова Богословова и Венцислав Людмилов Богословов, двамата от гр. Перник, срещу решение № 185/3.11.2010 г., постановено по адм. д. № 403/2010 г. на Административен съд - гр. Перник, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а първият касационен съд алтернативно прави искане решението да се отмени само в частта му за присъдените разноски. От ответниците, становище за неоснователност на касационната жалба, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява Динчо Славенков Радосов от гр. Перник. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Перник, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Динчо Славенков Радосов, Заповед № КД-14-14-76/4.08.2010 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Перник, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Перник, представляващо пренасяне на границите на имот 55871.504.330 в съответствие с представени документи, с което се извършва частична промяна в границите към имот 55871.504.327. За да постанови решението си съдът приел, че предходна регулация е с уредени сметки за 6 кв. м., а при изменението с процесната заповед се измества границата за по-голяма площ и поради това приел, че заповедта е незаконосъобразна и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно размера на действително придадената площ, след спазване и на процедурата за съставяне на акт за констатиране на непълноти и грешки в кадастъра. Решението е правилно. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й не е спазена предвидената процедура, като не е съставен акт за констатиране на грешки в кадастралната основа, което води до незаконосъобразност на заповедта. Такъв акт не се съставя само когато е налице влязло в сила съдебно решение за разрешаване на спор за материално право (или същият не се подписва от заинтересувани собственици). Чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във втората му хипотеза "и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници", е в противоречие на чл. 53 ЗКИР, установяващ при какви условия може да се измени кадастрална карта и кадастрални регистри и поради това е неприложима, както правилно е приел и административният съд. С подзаконовия нормативен акт е недопустимо да се въвежда ново основание за изменение на кадастралната карта, каквото не е предвидено в закона. Освен това от заключението на вещото лице е установено, че са платени по регулация 6 кв. м., т. е. регулацията е приложена за тази квадратура, независимо от това, че са придадени 8 кв. м., а с процесната заповед границата се измества за площ от 17 кв. м. С оглед и на това правилно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на действителното прилагане на регулацията. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на административния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, поради което същото като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

Cited provisions

1