Определение № 6626 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г. К. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], против определение № 1337/06.02.2024 г., постановено по адм. дело № 492/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без разглеждане искането му с вх. № 45530/19.12.2023 г. по описа на АССГ за произнасяне по законосъобразността на Протокол за извършено претърсване и изземване, в условията на неотложност, производството по делото е прекратено и искането е изпратено на Окръжен съд – София. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна – Началникът на Затвора [населено място], не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искане вх. № 45530/19.12.2023 г. по описа на АССГ, подадено от Г. К. К. за произнасяне по законосъобразността на Протокол за извършено претърсване и изземване, в условията на неотложност, прекратил е производството по делото и е изпратил искането на Окръжен съд – София, НО, 3 състав, по НОХД № 393/2020 г. В искането си К. твърдял, че на 26.10.2017 г. е бил съставен Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение, извършени на адрес [населено място], [адрес] но в претърсването не са присъствали посочените в чл. 162, ал. 1 и 2 НПК лица. Посочил е, че този протокол е приложен по НОХД № 393/2020, Окръжен съд - София, НО, III състав. Във връзка с горното, административният съд приел, че така подаденото пред него искане е недопустимо, поради което го изпратил на Окръжен съд - София по компетентност. Посочил е, че дали са нарушени права на Г. К. при проведените претърсване и изземване не е въпрос, решаван от административните съдилища, тъй като протокола няма характер на индивидуален административен акт. А това дали са налице процесуални нарушения решава съдът, пред който наказателното дело е висящо и който се произнася по същинските въпроси на делото (чл. 301, ал .1 НПК) – т.е. Окръжен съд - София, НОХД № 393/2020,НО, III състав. Определението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразна и съответстваща на чл. 128 АПК, определящ делата, които са подведомствени на административните съдилища, е преценката на съда, че не е компетентен да разгледа жалбата на К. и да се произнесе по нея. Правилно административният съд се е позовал и е описал нормата на чл. 161, ал. 2 НПК, като същественото тук е, че контролните актове на съда, с които съответния първоинстанционен съд се произнася относно разрешаване или одобряване на принудителни действия по разследването, като например обиск, претърсване, изземване, освидетелстване и т.н., не подлежат на обжалване. Не подлежат на обжалване и самите документи, които се изготвят при извършването на тези действия, в конкретния случай – протокол за претърсване и изземване в условията на неотложност. Реално на общите съдилища е предоставена възможността за одобрение и проверка на тези документи, и ако тогава бъдат констатирани процесуални пороци или неправомерно нарушаване на лични права, те следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Правилно е посочено, че дали са налице процесуални нарушения решава съдът, пред който наказателното дело е висящо и който се произнася по същинските въпроси на делото (чл. 301, ал .1 НПК). С оглед така изложените съображения, като е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд - София, Административен съд – София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,