Решение № 6785 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13356/2016 г.

Решение № 6785 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13356/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на министъра на правосъдието и на С. И. К. -М. от [населено място] и двете срещу съдебно решение № 8990 от 18.07.2016 г., постановено по адм. д. № 8799/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № СД-05-158 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара С. И. К. – М., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд-Асеновград. Преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Е. В. Ц. разноски в размер на 10 лв. В касационната жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалните му представители юрисконсултите В. Д., Л. Д. и Р. К., се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване се твърди, че съдът е тълкувал неправилно материалния закон, като при правилно установена фактическа обстановка неправилно е приел, че при класирането на кандидатите, което трябва да се извърши според получения от тях общ бал, трябва да се съобрази и подреждането на желанията им, за съответния съдебен район, посочена в заявлението на кандидата по чл. 11, ал. 1 ЗННД. Съпоставянето на оценките на участниците трябва да се извърши само между тези, които са заявили като първо желание съответния съдебен район, според съдебното решение, което е в противоречие с чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси. По изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което подадената жалба от Е. В. Ц. срещу заповедта на министъра на правосъдието се отхвърли. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 500 лв. за всяка една от двете съдебни инстанции. С. И. К. - М., чрез пълномощника си адвокат В. К. -Б., е изпратила писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за основателността й и неправилност на съдебното решение. Е. В. Ц. също е изпратила писмен отговор на касационната жалба на министъра на правосъдието, в който изразява становище за неоснователността й и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки моли, съдебното решение да се остави в сила. Същевременно прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от С. И. К. -М. Втората касационна жалба е подадена от С. И. К. -М., чрез адвокат В. К. -Б.. В нея се твърди незаконосъобразност на съдебното решение, като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Излага съображения сходни с тези, съдържащи се в касационната жалба на министъра на правосъдието. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки моли, съдебното решение да се отмени. Претендира присъждане на направените разноски по представения списък и доказателства – за първоинстанционното разглеждане на спора разноски в размер на 1 560 лв. и за касационната инстанция – разноски в размер на 1 200 лв. Е. В. Ц. е изпратила писмен отговор на жалбата на С. И. К. -М., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки моли, тя да не се уважава. Прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение от С. К. -М. на адвокат В. К. Б. като моли, то да се съобрази с минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заинтересованите страни Р. М. Й., Е. З. Н., И. Г. Г., С. Н. А., Н. Н. Д. и Б. Г. П. редовно призовани, не се явяват и не вземат становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и на двете касационни жалби, а по същество – ги намира за неоснователни. Прокурорът счита, че спорът от фактическа страна е изцяло изяснен. Според него правилни, обосновани и законосъобразни са изводите на съда за едновременно съчетаване на двата критерия при класирането – полученият общ бал, представляващ средно аритметично число от оценката на писмения и устния изпит, с поредността на съдебните райони, посочени в заявлението за кандидатстване. Прокурорът счита, че съдът е дал правилно тълкуване на принципа за поредност, като изискване на закона – чл. 11, ал. 1 ЗННД и чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36/1998 г., който е равностоен на класирането по общия бал, предвидено за първия посочен съдебен район. Прокурорът сочи, че законът не предвижда заявлението за участие да се подава за трите съдебни района едновременно, а изисква кандидатът да посочи сам своето желание за трите райони, като определи тяхната поредност. Комисията е длъжна да спазва поредността на заявеното от кандидата желание в условията на обвързана компетентност, като възприемането на по-високата оценка като водещ критерий, практически създава необоснован приоритет и елиминиране на другия критерий, поредността на заявените съдебни райони. Прокурорът намира решението за правилно, като предлага то да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими. Те са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са срещу неблагоприятен за тях съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са основателни, по следните съображения: Тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е бил сезиран с жалба, подадена от Е. В. Ц. срещу заповед № СД-05-158 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е било наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара С. И. К. -М., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд-Асеновград. Съдът е приел жалбата за допустима и след като я е разгледал по същество, намерил я е и за основателна, поради което е отменил обжалваната заповед на министъра на правосъдието, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат, съдът е установил фактите по спора относно заповедта на министъра на правосъдието за обявяване на вакантните места за нотариуси в съответните съдебни райони, обявяването на допуснатите до участие кандидати, назначената конкурсна комисия, приетия от нея и утвърден от министъра на правосъдието регламент за провеждането на писмения и устен изпит от конкурса за нотариуси, проведените писмен и устен изпит, полученият общ бал от двете оценки от участниците, както и класирането по общ бал и заявено желание за съответен съдебен район. Между страните не е имало спор по фактите. Спор не е имало и относно това, че Е. В. Ц. е заявила като първо желание съдебния район на Районен съд-Асеновград, а С. И. К. – М. – съдебния район на Районния съд-Асеновград като второ желание. Оценката като общ бал от двата изпита на Е. В. Ц. е била 4, 50, а тази на С. К. – М. – 4, 70. За съдебния район на Районен съд-Асеновград са били обявени три вакантни места, като класирани за него са били Р. М. Й. с общ бал 5, 30, Е. З. Н. с общ бал от 4, 70 и С. И. К. -М. с общ бал 4, 70. Докато Р. Й. и Е. Н. са посочили в заявлението си като първо желание съдебния район на РС-Асеновград, С. К. – М. е посочила в заявлението си като първо желание съдебния район на Районен съд-Пловдив, а съдебния район на РС-Асеновград- като второ желание. Спорът е бил между Е. В. Ц., която е заявила като първо желание съдебния район на РС-Асеновград и класираната на третото вакантно място С. К. -М. - заявила съдебния район на РС-Асеновград като второ желание в заявлението си. В ЗННД не е предвиден ред за провеждане на конкурс за нотариуси. Чл. 12, ал. 1 от него препраща към наредба, издадена от министъра на правосъдието. По силата на законовата делегация, министърът на правосъдието е издал Наредба № 36 от 7.01.1998 г. за условията и реда за провеждането на конкурсите за нотариуси, наричана в изложението само "Наредба № 36", според § 3 от ПЗР на същата. Съдът е съпоставил съдържанието на чл. 10, ал. 5, изречение второ от Наредба № 36 с чл. 11, ал. 1 ЗННД, като е приел, че законодателят е въвел освен критерия постигнат общ бал от двете оценки и още един критерий при класирането на участниците – принципа на поредност на съдебните райони, който е формулиран в заявлението на кандидата, преди допускането му до участие, преди полагането на писмения изпит и който е определен от субективното му желание. При това тълкуване е извел правен извод, че класирането следва да се извърши при съобразяването на двата критерия: поредността на заявените съдебни райони и постигнатия общ бал от двете оценки. Съдът е преценил и значението на приетия от комисията и одобрен от министъра на правосъдието регламент за провеждането на писмени и устен изпит от конкурса за нотариусите, като в чл. 24 от него е било разписано, че подреждането на кандидатите се извършва по общия бал от двете оценки, който е средноаритметично число от сбора на оценките от двата изпита – писмен и устен, като кандидатите с еднакъв бал се подрежат на едно и също място. Съобразил е и записа в протокол № 9 от 11.06.2015 г. на заседанието на назначената от министъра комисия, относно съчетаното прилагане на двата критерия общ бал и поредност на посочените съдебни райони според който: Кандидатите с най-висок успех се класират за районите, посочени на първо място. След запълване на местата за съответния район, кандидатите, посочили този район на първо място, се класират (при достатъчен успех) за следващия посочен от тях район. Ако и в този район местата са заети от лица с по-висок успех, те се класират за третия посочен район. Ако и в третия посочен район има класирани кандидати с по-висок успех, кандидатите не се класират за място. Такива кандидати се подреждат след класираните за обявените със заповед № ЛС-И-1196 от 10.11.2014 г. на министъра на правосъдието свободни места за съответните райони, във всеки от посочените от тях три района, с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 4, изречение второ от ЗННД. При преценката на приетото с регламента и записът в протокол № 9, съдът е направил правен извод, че приетите от комисията правила за класиране не "съчетават" сполучливо двата критерия и създават възможност за различно третиране на кандидатите, като всеки от тях има право да участва в класирането при равни условия съобразно общия си бал от двете оценки и при отчитане поредността на заявените желания. Според съда за всички кандидати трябва да важат едни и същи правила при извършване на класирането, като се състезават по общия си бал от двете оценки на първо класиране за съответния съдебен район, посочен като поредност в подаденото заявление на първо място до изчерпване на местата; на второ класиране за съответния съдебен район, посочен като поредност в подаденото заявление на второ място на база останалите свободни за него места до изчерпване на местата и на трето класиране за съответния съдебен район, посочен като поредност в подаденото заявление на трето място на база останалите свободни за него места до изчерпването им. Тъй като комисията не е направила класирането по поредността, възприето от съда относно Е. В. Ц., заявила съдебния район на РС-Асеновград като първо желание, а е класирала на вакантното място С. К. -М., която пък е заявила този съдебен район на второ място, макар и с по-висок общ бал от този на Е. Ц., съдът е приел, че комисията, назначена от министъра на правосъдието, е нарушила правилата на ЗННД, защото е придала по-голямо значение на критерия общ успех без да придаде равна тежест и на двата критерия- общ успех и поредност на желанията, заявени от кандидатите. Поради това заповедта на министъра на правосъдието, който е възприел класирането на комисията, е приета за незаконосъобразна, поради което е отменена и върната с указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е неправилно, защото е постановено при неправилно тълкуване на материалноправните норми, което налага отмяна на решението и постановяване на друго такова, при условията на чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК. Както вече се посочи, спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства. Правният спор за класирането на кандидатите за свободните вакантни места за нотариуси е разрешен с чл. 12, ал. 1 ЗННД, който препраща към чл. 10, ал. 5, изречение второ от Наредба № 36. Според него подреждането на кандидатите се извършва по общия бал от двете оценки, който е средноаритметично число от сбора от оценките от писмения и устния изпит. Това е обективният критерий, от който назначената от министъра на правосъдието по чл. 12, ал. 2 ЗННД комисия следва да се ръководи. При анализа на разпоредбите на чл. 11 и чл. 12 ЗННД трябва да се разграничи и систематичното им място, придадено от законодателя, както и отделянето им в различни раздели. Не може да се пренебрегне обстоятелство, че чл. 12 ЗННД, който препраща към Наредба № 36 се намира в раздела "Конкурс за нотариуси", който е релевантния акт за провеждането на конкурса, респективно за класирането. Този раздел е различен от раздела "Ред за кандидатстване – чл. 11, ал. 1 ЗННД, в който е посочен срока за подаване на заявлението и съдържанието на заявлението за участие в конкурса. В това заявление за участие в конкурса кандидатът посочва поредността на съдебните райони, за които кандидатства, като е указано, че кандидатът може да посочи до три съдебни района. От това следва, че поредността на съдебните райони, посочена в заявлението на кандидата има значение само за него, като зависеща от субективната му преценка, като съставна част, елемент от заявлението, Във връзка с тълкуването на чл. 11 и чл. 12 ЗННД следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 4 и чл. 10 от Наредба № 36, които доуреждат и детайлизират провеждането на конкурсите за нотариуси. Несъмнено Наредба № 36 е подзаконов нормативен акт, като чл. 4 от нея се намира в глава втора "Условия за участие в конкурса", която доурежда правото на участие на кандидатите в конкурса, подадените заявления от тях за това участие и съдържанието на приложенията към него. Редовно подаденото заявление за участие в конкурса за нотариусите и включването на кандидата в списъка по чл. 5 е правопораждащият факт на възникналото административно правоотношение между кандидата и министъра на правосъдието. Самото оценяване и класиране на кандидатите разписано в чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36 се намира в глава пета "Оценяване и класиране на кандидатите", като в нея никъде не се сочи като критерий за оценяването поредност на заявените съдебни райони. От това следва, че заявената поредност за съответните съдебни райони, която може да бъде до три съдебни района, има значение само за самия кандидат. Първата преценка на комисията е за общия бал, постигнат от кандидата, а поредността на съдебните райони се преценява в момента, в който комисията проследява дали за съответния бал има свободно незаето място измежду посочените места от кандидата в заявената от него поредност. Преценката започва от кандидата с най-висок бал и продължава по реда на класирането на следващите по бал кандидати. Комисията проследява дали има незаето място по първото желание на кандидата, ако няма-продължава проверката за второ и третото желание на кандидата. В този случай комисията е задължена да следва заявената от кандидата поредност на желанията му. Следващият по бал кандидат ще бъде класиран по неговото първо желание, само ако вакантното място не е заето. Ако е заето, комисията ще го класира по второ желание, респективно по трето. По този начин за всеки съдебен район, за който е проведен конкурс за нотариус, се определя за спечелил кандидата с най-висок бал, който в заявлението си е посочил този съдебен район. Подреждането на кандидатите по бал съответства на целта на проведения конкурс, предимство да имат кандидатите, получили по-високи оценки. Въведеният от съда критерий за поредност на съдебните райони има значение само за кандидата, но не и за общото класиране на всички кандидати от конкурса по достигнатата обща оценка. Провеждането на друго класиране по райони, както неправилно е възприел първоинстанционният съд не е уредено нито в закона, нито в наредбата. Поредността на заявените съдебни райони, като част от заявлението на кандидата, означава, че всеки кандидат може да участва в общото класиране по бал, само в поредността и за районите, посочени в заявлението му. В този смисъл извършеното класиране от страна на комисията по чл. 12, ал. 2 ЗННД е съответно на закона и Наредба № 36, защото за третото вакантното място за съдебния район на РС-Асеновград е класиран кандидат с по-висока обща оценка отколкото кандидат с по-ниска оценка. Съдът неправилно е приел обратното и е постановил неправилно решение, което е в нарушение на материалния закон. То ще следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на Е. Ц. срещу заповедта на министъра на правосъдието се отхвърли по изложените вече мотиви. Неправилен е изводът на съда, че непроизнасянето на министъра на правосъдието по подаденото възражение до него от Е. В. Ц. и И. А. К. -В. – лист 14-19 от делото, срещу извършеното класиране от комисията по чл. 12, ал. 2 ЗННД, отразено в протокола й № 9 от 11.06.2015 г., е съществено нарушение на административно производствените правила. Класирането на комисията, отразено в протокола й не е индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи заповедта на министъра на правосъдието, който е и органа притежаващ публична власт. Това възражение има правната същност на сигнал. Решението, постановено по сигнал не подлежи на обжалване, според чл. 124, ал. 2 АПК. По аргумент за противното, непроизнасянето по подаден сигнал също не подлежи на обжалване. От това следва, че министърът на правосъдието като не се е произнесъл по възражението не е допуснал съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяна на заповедта му, предмет на жалбата пред първоинстанционния съд. По изложените съображения касационните жалби като основателни следва да се уважат, а съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени. Вместо него съдът следва да постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на Е. В. Ц., като неоснователна и недоказана, по изложените съображения се отхвърли. По разноските: Процесуалният представител на министъра на правосъдието е поискал присъждането на разноски от по 500 лв. и за двете съдебни инстанции. Искането е основателно с оглед на изхода на спора, но не в този размер. С изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК, обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. относно размерът на юрисконсултското възнаграждение законодателят е направил препращане към чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК е процесуална, поради което се прилага веднага. Въз основа на тези съображения съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв., за всяка една от съдебните инстанции, което жалбоподателката Е. Ц. следва да заплати на Министерството на правосъдието. Касаторката С. И. К. – М., чрез адвокат В. К. -Б. също е направила искане за присъждане на разноски, за които представя доказателства, съответно в размер на 1560 лв. за първата инстанция и 1200 лв. за касационната инстанция. Искането за присъждане на разноски е основателно и с оглед на изхода на спора следва да се уважи. Същевременно Е. Ц. е направила възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При преценката на размерът на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид фактическата и правна сложност на спора, реално осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция, както и неосъщественото такова пред касационната инстанция, включително изготвените и представените писмени становища пред двете съдебни инстанция и прецени, че размерът на адвокатското възнаграждение за първата инстанция следва да се редуцира до 1200 лв., а за касационната инстанция – до 800 лв. Е. Ц. ще следва да заплати на С. К. М. разноски и за двете инстанции в размер на 2000 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия