Определение № 3161 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3843/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№19098 от 01.08.2023г., подадена от „Електроразпределение Север“АД срещу определение № 2645 от 06.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 722/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С това определение по реда на чл.248 ГПК въззивният Окръжен съд [населено място] е изменил своето решение № 694 от 08.06.2023г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като е осъдил А. А. М. да заплати на „Електроразпределение Север“АД допълнително сумата 422,22лв., представляваща разликата между присъдените с решението деловодни разноски в размер 2040лв. и дължимите такива за производствата пред двете съдебни инстанции на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер 2462,22лв. Жалбата е насочена срещу цитираното определение в частта му, с която е прието, че общият дължим размер на разноските е 2462,22лв., вместо действително дължимия размер според жалбоподателя 2631,18лв., и като краен резултат не са му присъдени 169,58лв., представляващи заплатена държавна такса за въззивното производство. Релевират се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е да бъде отменено определението в тази част, като вместо това се допусне изменение на въззивното решение в частта за разноските и се присъди допълнително и сумата 169,58лв. – разликата между вече присъдения размер от 2462,22лв. до пълния дължим размер от 2631,18лв. Ответникът по жалбата - А. А. М., в подаден чрез адв. П. М. писмен отговор, взема становище за неоснователност на същата. Поддържа, че сумата 169,58лв. като направен в производството разход не е била посочена в списъка на разноските, поради което и правилно и в съответствие със задължителните постановки на ТР№6/12 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е включил същата сума в общата дължима такава за производството. Претендира разноски и за настоящото производство. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови атакуваното определение, съдът е констатирал, че „Електроразпределение Север“АД своевременно е заявило искане за присъждане на разноски, както и че с оглед изхода на спора такива му се дължат. Съобразил е също какви са претендираните и доказани надлежно разноски за първата инстанция. По отношение на въззивното производство е приел, че претенцията за разноски се свежда единствено до сумата 2748лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като само тя е посочена от страната в представения по делото списък по чл.80 ГПК. Счел е за основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатските възнаграждения и е редуцирал същите до размери 904,74лв. за първата инстанция и до 1377,48лв. за въззивната инстанция. Така е обосновал извода си, че общия дължим размер съобразно изхода на спора възлиза на сумата 2462,22лв., като в същия не е включил сумата 169,58лв., представляваща заплатената от страната държавна такса, поради това, че същата не е включена в списъка по чл.80 ГПК. Определението е правилно. Съображенията за това са следните: Съгласно дадените разяснения в мотивите по т.8 на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС изменение на решението в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се допуска, когато съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В този смисъл последиците по чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпват само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, но не и по отношение на неговото допълване. Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта за разноските. Съгласно т.2 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС страната, която претендира заплащане на разноските, следва да представи списък и при направен само един разход в производството, като списъкът трябва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Следователно ако решението съдържа произнасяне по искането за присъждане на разноски, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл.248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страната, в чиято тежест са възложени разноските. Произнасянето на съда по изменение на решението е ограничено от посочените в списъка разходи на страната, която претендира разноските. Представянето на списък по чл.80 ГПК представлява конкретизация на искането за присъждане на разноските чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за разноските. Списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т.11 на ТР № 6/12г.), поради което страната не разполага с правото да допълва или да изменя представения списък с подаването на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл пропускът да се включи определен разход на страната в представения списък по чл.80 ГПК не е основание за изменение на решението в частта за разноските. В случая съдът е процедирал в съответствие с така дадените задължителни постановки на тълкувателния акт. Определението поради това е правилно и следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящото производство не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,