Определение № 350 от 09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 98/2010 г.

Производството е по чл.278 във вр.чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на наследниците на А. Х. Г. – Е. А. М.,И. А. С. и Г. С. А.,чрез пълномощника им адв. В. Г. против разпореждане от 13.11.2009 год. по в.гр.д. № 316/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК касационната им жалба против въззивно решение № 408/19.06.2009 год.по същото дело,поради неотстраняване на нередовностите на жалбата. Излагат доводи за неправилност, необоснованост и противозаконност на обжалваното разпореждане. Ответниците по частната жалба – З. Х. А. и Н. Х. Т. не са депозирали писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І г.о.,приема,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд,поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът установи следното: С обжалваното разпореждане съдът е приел,че жалбоподателите не са изпълнили в определения законов срок, указанията дадени му за отстраняване нередовностите на касационната жалба,поради което и на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК е върнал същата. Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно. Съобразно разпоредбите на чл.285 ал.1 ГПК въззивният съд,извършващ проверката за редовността на касационната жалба,е дал подробни указания два пъти с разпореждане от 27.08.2009 год. и от 08.10.2009 год. за привеждане на касационната жалба в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 т.1 и т.4 ГПК. В срока по чл.285 ал.1 ГПК след първото разпореждане е постъпила жалба-допълнение и са представени доказателства за платена държавна такса. Съдът е дал нова възможност с разпореждането си от 08.10.2009 год. за отстраняване на нередовността на касационната жалба и привеждането и в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 т.1 ГПК. И втората уточняваща жалба не съдържа изложение по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Правилно въззивния съд е приел,че не са разграничени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и същинските основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Към касационната жалба не е представено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, въпреки предоставената от въззивния съд възможност. По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на І г.о.