Определение № 9937 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. - В. В. М. от гр. София, против определение № 4494 от 26.04.2024 г., постановено от Административен съд – София – град, Второ отделение, 24 състав, по адм. д. № 3235/2024 г. От частната жалба и от уточнителна жалба от 21.06.2024г. могат да се извлекат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на горепосочения съдебен акт. Частната жалбоподателка оспорва извода на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на жалбата, която е подадена срещу заповед № ЖН-04-3/08.03.2006 г. на кмета на район "Красно село" - Столична община. Претендира отмяна на обжалваното определение, като твърди, че то противоречи на международното и националното законодателство. Ответникът - кметът на район "Красно село" - Столична община не изразява становище по частната жалба по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК, но разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 4494 от 26.04.2024 г. е оставена без разглеждане жалба вх. № 10701/18.03.2024 г. от Е. - В. В. М. против заповед № ЖН-04-3/08.03.2006 г. на кмета на район "Красно село" - Столична община и е прекратено производството по адм. дело № 3255/2024 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град се е позовал на нормата на чл. 159, т. 4 АПК и е приел, че за оспорващото лице в случая не е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на процесния административен акт, тъй като с него е наредено да се настани В. Б. М. и членовете на нейното семейство- П. В. М. и Е. - В. В. М., в общинско жилище, находящо се в гр. София, [улица], едноетажна къща, десен вход. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба, съдържаща искане за обявяване нищожност на процесната заповед, която е издадена в полза на семейството на частната жалбоподателка и съставлява позитивен административен акт, с който не се засягат негативно права и законни интереси на оспорващото лице. В мотивите на атакуваното определение правилно е отразено, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС, при обжалване на административни актове с искане за прогласяване на нищожност, правният интерес за оспорващото лице следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Безспорно правният интерес следва да е действителен, а не хипотетичен и да е личен, защото никой не може от свое име да претендира съдебна защита на чужди права. Изискуемият правен интерес по смисъла на АПК трябва да е пряк и непосредствен. Пряко засягане на правата и интересите на съответният жалбоподател е налице в случай, че с оспорения административен акт могат да бъдат засегнати или са засегнати или възпрепятствани законни интереси, регламентирани от материалното право и се изменят, отменят или ограничават права, или процесният акт създава права в полза на трето лице, с което се уврежда оспорващия или поражда задължения. В конкретната хипотеза обжалваната заповед № ЖН-04-3/08.03.2006 г. не поражда неблагоприятни правни последици за жалбоподателката, тъй като е позитивен акт. От съществено значение е обстоятелството, че правният интерес от обявяването на твърдяната нищожност следва да се състои в промяна в правното положение на заинтересувания, което настъпва в пряк резултат от обявяването на нищожността, което обаче в случая не е налице. Първоинстанционният съд правилно е съобразил и последващия обективен юридически факт - от приложената адм. преписка е видно, че е издадена нова заповед № ЖН-04-02/13.09.2009 г. на кмета на район "Връбница" - Столична община, с която частната жалбоподателка, нейната майка и брат й са настанени в ново общинско жилище. Ето защо прогласяването на нищожност на предходната заповед № ЖН-04-3/08.03.2006 г. не би породила промяна в правното положение на жалбоподателката. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд е тълкувал и приложил правилно и законосъобразно разпоредбата на чл. 159, т.4 АПК. По изложените съображения обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба отменителни основания. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,