Определение № 11824 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на Шесто Районно управление (РУ) – Пловдив при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив, чрез ст. юрисконсулт З. Михова - Пенкова, срещу Определение № 4518 от 21.05.2024 г. по КАНД № 709/2024 г. на Административен съд – Пловдив. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът – М. Ц. А., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на началника на Шесто РУ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив срещу Решение № 330 от 05.03.2024 г. по АНД № 5881/2023 г., с което Районен съд – Пловдив е отменил Наказателно постановление (НП) № 23-3389-000292 от 10.10.2023 г., издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Шесто РУ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив. Мотивите за процесуалната недопустимост на касационната жалба са, че като страна в производството пред районния съд е участвал началник на сектор в Шесто РУ в ОДМВР – Пловдив, издал процесното НП, а не началникът на Шесто РУ в ОДМВР – Пловдив. Субективното право на касационна жалба принадлежи и може да се упражнява от този правен субект, който е бил страна в първоинстанционното производство и съдебният акт е неблагоприятен за него – чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 228 АПК. Друг правен субект, ако не е бил страна в първата инстанция, извън случаите на чл. 210, ал. 2 и 3 АПК, не разполага с процесуална легитимация за обжалване на съдебния акт на районния съд. В случая касационната жалба е подадена от орган, който не е административнонаказващият, издал процесното НП. Следователно касационната жалба е недопустима и като такава е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено на основание чл. 215, т. 1 АПК. Определението е правилно. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че касационната жалба е следвало да бъде оставена без движение като нередовна с указания да се уточни кой е подателят й. Съдът има такова задължение само при неяснота от кого е подадена жалбата, а именно – когато е подадена чрез процесуален представител, който има пълномощни и за двата субекта - т. 1 от Тълкувателно решение № 1 по тълкувателно дело № 4/2019 г. на ОСС на I и II колегии на Върховния административен съд. В случая за първи път пред касационната инстанция е представено пълномощно за процесуално представителство и то само за касационния жалбоподател - началник Шесто РУ в ОДМВР – Пловдив. В производството пред районния съд не се е явявал процесуален представител, нито е представено пълномощно. При така установените факти и обстоятелства съдът е извършил правилна преценка за процесуална недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, т. 1 АПК. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение