Определение № 558 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. М., гражданин на Албания, подадена чрез адвокат Б. Генова, против определение № 3760/10.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3526/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ за издаване на виза, издаден от завеждащ Консулска служба в гр. Тирана, Република Албания, по заявление от 25.01.2024 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Консулска служба в гр. Тирана, Република Албания, чрез Министерство на външните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. М. против отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване – вид „Д“, издаден от завеждащ Консулска служба в гр. Тирана, Република Албания, по заявление от 25.01.2024 г. Отказът е постановен на правно основание чл. 10, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като е посочено, че А. М. при предишно пребиваване е нарушил трудовото законодателства на страната. С обжалваното в настоящото производство определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на А. М. и е прекратил производството делото, като е приел, че съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Съдът е посочил, че в жалбата са изложени процесуалноправни и материалноправни основания за отмяна на отказа, свързани с чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ, но не се посочва разпоредба от ЕКПЧОС, която да е нарушена. Съдът посочил, че изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ е свързано изрично със засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съобразно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗЧРБ, отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. С приемането на това ограничение е въведено предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове. С оглед на горното, при съобразяване на относимата и приложима в случая нормативна уредба, оспореният отказ за издаване на дългосрочна виза подлежи на съдебен контрол единствено при наличието на твърдения за несъобразяване с претендирани от жалбоподателя, нарушени чрез отказа основни права, гарантирани му от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В случая такава виза е поискана от жалбоподателя (виза за дългосрочно пребиваване - вид "D"), като последният претендира и засягане на основни права по Европейската конвенция за правата на човека. В подадената пред първоинстанционния съд жалба А. М. e изложил, че постановеният отказ не е мотивиран и не му е известно на кои факти и обстоятелства административният орган се е позовал. Без да е посочено конкретно, това е нарушение на правото му на защита пред съда, изрично гарантирано по чл. 6 от Конвенцията. По изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени, а вместо това - делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. При връщане на делото, съдът следва да задължи административния орган да представи доказателствата, на които е основал отказа си за издаване на виза, както и да се даде възможност на жалбоподателя изложи пред съда своите твърдения. По отношение на претендираните разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Воден от горното, и на осн. чл. 236 във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение