Определение № 5779 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. И. П. и Е. Х. П., чрез пълномощника им адв. Н. А., против въззивно решение № 444 от 16.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 279/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, което е потвърдено решение № 4658 от 25.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2705/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което по предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от М. Й. П. срещу Е. И. П. и Е. Х. П. е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 181/26.12.1985 г., том 17, дело № 6382/1985 г. по описа на нотариус Д. С. при РС - Пловдив, с който Й. Х. П., починал на 20.08.2022 г., и съпругата му Е. Г. П., починала на 17.01.2023 г., са прехвърлили на Х. Й. П., починал на 12.03.1991 г., срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота им, и при запазване правото на ползване върху сутеренния етаж от сградата до края на живота им, правото на собственост върху следния собствен на праводателите недвижим имот, а именно: масивна жилищна сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място], общ. Р., одобрени със Заповед № РД-18-294/07.12.2020 г. на ИД на АГКК, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ..., адрес на имота: [населено място], [улица], ет. .., с обособени в сградата два самостоятелни обекта: СОС с идентификатор ..., с площ от 64 кв.м. и предназначение – жилище, апартамент, на първия етаж и СОС с идентификатор ..., с площ от 64 кв.м. и предназначение – жилище, апартамент, на втория етаж, имотите, означени по титул за собственост, както следва: масивна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж и етаж, застроена на 64 кв.м., намираща се в [населено място], П., заедно с навес, застроен на 20 кв.м., застроени в дворно място, съставляващо .. парцел ..., в квартал ..., по плана на [населено място], П., който парцел се състои от 628 кв.м., заедно с правото на строеж върху същото дворно място, при граници на парцела: от две страни улици, А. Р., П. П., до размера на принадлежащата на ищцата М. Й. П. по наследство 1/2 ид. ч. от имотите. С решението касаторите са осъдени да заплатят на М. Й. П. сумата от 1000 лева – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторите считат, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация М. Й. П., подаден чрез пълномощника адв. Л. В.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на III гр. отделение, намира следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 предл. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Цената на иска за разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – от данъчната оценка на недвижимия имот и само ако няма такава от пазарната цена на вещното право. В исковата молба ищцата М. Й. П. е посочила, че предявеният от нея срещу Е. И. П. и Е. Х. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен от наследодателите й на 26.12.1985 г., до размера на наследствената й квота 1/2 идеални части от наследствата е с цена 2000 лв. В първоинстанционното производство за определяне цената на иска са представени удостоверение за данъчна оценка с изх. № [ЕГН] от 23.01.2024 г. на [община], в което е вписано че данъчната оценка на СОС с идентификатор ..., с площ от 64 кв.м., е 1714,10 лева /л. 7/ и удостоверение за данъчна оценка с изх. № [ЕГН] от 26.02.2024 г. на [община], в което е вписано че данъчната оценка на СОС с идентификатор..., с площ от 64 кв.м., е 1751,00 лева /л. 20/. Видно от данните по делото данъчната оценка на процесната жилищната сграда е равна на сбора на данъчните оценки, съгласно удостоверенията на [община] – сумата 3465,10 лева. Това обстоятелство не е било спорно между страните. При тези данни е определена от първоинстанционния съд дължимата държавна такса за разглеждане на иска в размер на 50 лева. Следователно цената на предявения иск за разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане е не повече от 5000 лева. В случая не е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключение, отнасящо се до обжалваемост пред ВКС на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, каквото е настояването на касторите. Постановеното от въззивния съд решение е окончателно и не подлежи на обжалване, както е посочил въззивният съд в диспозитива на акта. Подадената срещу решението касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати. С оглед прекратяването на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на които ответника по касация има право и при прекратяване на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, на М. Й. П. следва да бъдат присъдени направените разноски в касационното производство в размер на 1900 лева – за адвокатско възнаграждение, платими от касаторите. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение