Определение № 1707 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3685/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. В., приподписана от адв.Г.Д., срещу въззивно решение № 179 от 04.04.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1097/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е обезсилено като недопустимо решение № 260013/21.04.2021 г. по гр. д. № 103/2019 г. на Районен съд – Дупница и производството по делото е прекратено пред гражданския съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от И. В. срещу Административен съд – Кюстендил искове за заплащане на обезщетения в размер на сумата 2 500 лв. – за неимуществени вреди; и за сумата 600 лв. – имуществени вреди. В решението на РС – Дупница липсва произнасяне по съединения иск на втория ищец Г. В. (починал в хода на първоинстанционното производство и заместен от правоприемника си И. В.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 2 500 лв. Не е проведено производство по чл. 250 ГПК за допълване на решението. Първоинстанционното решение е обжалвано от И. В., като въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава претенциите си и да конкретизира петитума. С молба от 11.01.2023 г. ищецът е посочил нов размер на претендираните обезщетения – 5 000 лв. за неимуществени вреди и 614.50 лв. за имуществени вреди. При тези данни Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане и производството по делото следва да се прекрати. Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по обективно съединени искове за обезщетения с посочени от ищеца цени – 2 500 лв., или 5 000 лв. - за неимуществени вреди; и 600 лв. или 614.50 лв. - за имуществени вреди. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска за парични вземания е търсената сума. В случаите на обективно и субективно съединяване на искове, от значение за определяне цената на заявеното за защита спорно право, е цената на всеки отделен иск, а не общият сбор от всички претенции. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, изключени от касационен контрол са решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая всички заявени за разглеждане претенции не надхвърлят установения от законодателя минимален праг за достъп до касационен контрол, поради което касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение