Определение № 150 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 519/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 3993/12.ІV.2011 г. на И. Б. А. от [населено място], подадена против въззивното решение № 48 на Великотърновския ОС, ТК, от 11.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 52/2011 г., с което е било потвърдено изцяло първоинстанционното решение № 431 на Горнооряховския РС от 30.ХІ.2010 г. по гр. д. № 690/09 г.: за уважаване иска на Д. Хр. П. от [населено място] с правно основание по чл. 422 ГПК с предмет признаването за установено по отношение настоящия касатор, че той й дължи сума в размер на 8 500 лв. /осем хиляди и петстотин лева/ по запис на заповед от 9.V.2006 г., на основание който менителничен ефект тя е била снабдена със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК в пр-вото по гр. дело № 40/2009 г. по описа на РС-Горна Оряховица. Оплакванията на касатора А. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от Великотърновския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за отхвърляне на предявения от П. положителен установителен иск - като неоснователен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Великотърновският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и имащ значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Ответницата по касация Д. Хр. П. от [населено място] не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на А. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския ОС касационната жалба на И. Б. А. от същия град ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 - за търговски дела. В процесния случай, по арг. от текста на чл. 286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ, с атакуваното от А. въззивно решение е бил разрешен по същество спор по търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. В този аспект ирелевантно е обстоятелството по каква сигнатура делото е било заведено по описа на първата или на въззивната инстанция, щом като последната е била длъжна да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК в хода на осъществяваната задължителна проверка за редовността й. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение