Определение № 1182 от 01.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 213/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез пълномощника юрк. Д. Райнова, против определение от 27.10.2023 г. по КАНД № 671/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/2023 г. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Излага подробни съображения, че първоинстанционният съд неправилно е постановил спиране на производството по делото, прилагайки разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Според частния жалбоподател в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който регламентира правилата за обжалване на актовете по чл. 58д от ЗАНН, не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство. Допълва, че производството се спира единствено в случаите, когато съдът, пред който делото е висящо, е отправил преюдициално запитване до СЕС. Счита, че преюдициалното запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред Административен съд – Благоевград, тъй като с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на присъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави възражение за прекомерност на поисканото от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът – Ц. Аладжов не изразява становище по частната жалба. След като прецени доказателствата по делото и доводите в частната жалба, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото, първоинстанционният съд е констатирал, че предмет на разглеждане пред Районен съд – Петрич е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Установил е, че пред Съда на Европейския съюз (СЕС) е образувано дело № С-61 от 2023 г. по въпроса за прилагане на Директивата относно таксуване на превозни средства за използване на пътната инфраструктура, изменена от Директива 2011/76. Според първоинстанционният съд отговорът на поставените въпроси относно допустимостта на националната правна уредба по чл. 178а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), по реда на чл. 276, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз е от преюдициално значение за произнасяне по касационната жалба срещу решението на Районен съд – Петрич, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено в електронната система за събиране на пътни такси. Определението е правилно. Видно от изложеното, спирането на висящото пред Административен съд – Благоевград дело, е мотивирано с наличието на дело С-61/2023 г. на СЕС, което е прието за преюдициално по отношение на образуваното пред него КАНД. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета „Касационно производство“ от Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 144 от АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съд“ в Глава Девета „Общи разпоредби“, поради което е приложима, както за първоинстанционното, така и за касационното производство. Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че съдът спира делото, единствено, когато производството е висящо и отправи преюдициално запитване до СЕС. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. В производството пред Административен съд – Благоевград следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Петрич относно законосъобразността на електронен фиш № 8504439102 от 04.02.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“. С него е установено, че не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за пътно превозно средство с регистрационен номер № [рег. номер], представляващо административно нарушение по 179, ал. 3б от ЗДвП и на Ц. Алджов е наложена глоба в размер на 2500 лева. Поставеният преюдициален въпрос по дело № С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на глоба във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липса на сочените в частната жалба пороци, Административен съд – Благоевград е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,