Определение № 3691 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3793/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК. С определение № 11607 от 16.06.2025 г. по в. гр. д. № 5174/2024 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на Ц. Ц. Т. за изменение на решение № 1953 от 01.04.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Частна жалба срещу това определение е подадена от Ц. Ц. Т.. Жалбоподателят счита, че искането му за изменение на въззивното решение в частта за разноските е основателно и съдът е трябвало да го уважи. Неправилно съдът приел, че направените от насрещната страна разноски не са прекомерни. Неправилно не уважил искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. В приложения от насрещната страна договор за правна защита и съдействие не било посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено към момента на сключването му. В графата „Платимо както следва“ не е посочено, че сумата „е платена в момента на ръка /а не по банкова сметка/. Ответницата Я. К. Т. оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. С решение № 1953 от 01.04.2025 г. по в. гр. д. № 5174/2024 г. на Софийски градски съд е обезсилено решение № 4027 от 06.03.2024 г. по гр. д. № 23791/2023 г. на Софийски районен, 91 състав, с което е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Ц. Ц. Т. срещу Я. К. Т. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], бл. *** /стар блок ***/, вх. В, ет. 4 и производството по делото е прекратено. В съответствие с този резултат въззивният съд е осъдил Ц. Ц. Т. да заплати на Я. К. Т. разноските за въззивното производство в размер на 2250 лв. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че на ответницата се дължат разноски при прекратяване на делото. Този извод е в съответствие с чл.78, ал.4 ГПК. Правилен е и изводът, че с оглед фактическата и правна сложност на делото заплатеното от Я. Т. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2250 лв. не е прекомерно. Следва да се има предвид обстоятелството, че макар искът по чл.23, ал.1 СК да е бил недопустим, първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на правния спор, съответно във въззивната жалба и в отговора към нея се съдържат доводи по съществото на спора. Наред с това в отговора на въззивната жалба, подаден от Я. Т., са изложени съображения и за недопустимостта на иска и на постановеното решение по него. Това също има значение при определяне на фактическата и правна сложност на делото. Освен това – видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 24.04.2024 г., Я. Т. реално е заплатила на своя пълномощник сумата от 2250 лв., като изрично е посочено, че сумата е заплатена в брой. Това отбелязване в договора е достатъчно, за да може съдът да присъди тази сума на ответницата с оглед изхода на делото. И на последно място - при обезсилване на първоинстанционното решение поради произнасянето по недопустим иск на ищеца не се дължат разноски, затова правилно въззивният съд не ги е присъдил. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,