Определение № 442 от 04.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 379/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 пр.2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Д. С. Й. срещу определение № 102 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 762/10 г. на ВКС ІІ ГО, с което подадената от нея молба за отмяна е оставена без разглеждане. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба. Ответниците по касация В. С. Я. и С. И. Я. не вземат становище по жалбата. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: С решение № 386 от 08.08.2008 г. по гр. д. № 497/07 г. Районен съд гр. Л. е отхвърлил иска на Д. С. Й. срещу В. С. Я. и С. И. Я. за собственост на недвижим имот. С решение № 8 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 342/08 г. Окръжен съд гр. Л., е оставил в сила първоинстанционното решение. С определение № 701 от 30.07.2009 г. по гр. д. № 637/09 г. ВКС ІІ ГО не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Ищцата Д. Й. е подала молба за отмяна на първоинстанционното решение, на въззивното решение и на определението по чл. 288 ГПК. В нея твърди, че на 29.11.2009 г. и станало известно за наличие на пълномощно от 04.07.2006 г., с което ответниците възложили на трето лице да се грижи за имота, да продаде същия и да получи сумата от продажбата. Това пълномощно доказвало че сделката между нейния брат М. Ц. и С. Я. била симулативна. За да остави без разглеждане подадената молба съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Както е приел и предходния състав, в молбата за отмяна не са посочени конкретни фактически основания за отмяна по чл. 303 ал. 1 ГПК, а основания за неправилност на определението по чл. 288 ГПК с което подадената касационна жалба не е допусната до разглеждане. Цитираното в молбата пълномощно е неотносимо към предмета на спора, а и не са представени доказателства кога на касаторката е станало известно за съществуването му, за да се прецени дали е спазен срока по чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК. Писмената декларация на молителката, че пълномощното и е станало известно на 29.11.2009 г. е частен свидетелствуващ документ. Не всички писмени документи са писмени доказателства по смисъла на ГПК. Така не са писмени доказателства, въпреки че са частен документ, изявления на страната за изгодни за нея факти - декларации, изявления и т. н. Предвид на изложеното ВКС счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС