Определение № 6374 от 14.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2023 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Д. Петкова от гр.Добрич, чрез адв.Райчев, срещу Определение №2827 от 17.03.2023 г. по адм. д. №9303/2022 г. по описа на Върховен административен съд, VI-то отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Петкова от 09.12.2022г. за допълване на Определение по делото от 05.12.2022г. в ЧАСТТА за разноските. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и произнасяне по въпроса за допълване на съдебния акт, като се присъдят претендираните от тази страна разноски. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани само от П. Паскалева, която оспорва частната жалба и настоява за оставяне в сила на атакуваното определение. За да се произнесе, Върховният административен съд, 5-членен състав при Втора Колегия, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд, след като е разгледал искането на тази страна от 09.12.2022г., е приел същото за процесуално недопустимо, поради това, че до постановяване на акта на съда от 05.12.2022г. Петкова не е представила списък на разноските съгласно чл.80 ГПК. Настоящият касационен състав не споделя изводите на тричленния състав на ВАС. Всъщност позоваването на задължителните разяснения по т.9 от Тълкувателно решение(ТР) № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, би било основателно, ако в настоящия случай не бе изпълнена хипотезата, визирана в предходната т.8 от споменатия тълкувателен акт. В разглеждания случай с определението си от 05.12.2022г. тричленният състав е оставил без разглеждане жалбата на П. Паскалева и е прекратил съдебното производство по нея, поради направено оттегляне с молба на последната от дата 18.11.2022г. на основание чл.155 ал.3 във вр. с ал.1 АПК. С този съдебен акт нито в мотивите, нито в диспозитива му, е налице произнасяне на състава по въпроси, свързани с разноските в производството, развило се по това оспорване. Видно е от становището на заинтересована страна Петкова, депозирано на 11.11.2022г., преди първото по делото открито съдебно заседание, насрочено за 21.11.2022г., че същата чрез пълномощника си адв.Райчев, е претендирала(in fine) и присъждане на разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба №1 от 2004г., като това се съобразяло с обстоятелството, че съдебното производство по делото е образувано по съединени жалби на Паскалева и Генов, поради което всеки един от тях стоял в самостоятелно процесуално правоотношение спрямо съда, административния орган и заинтересованите страни, поради което всеки един от тях дължал разноски на основание чл.143 ал.4 АПК. Или в настоящия казус безспорно е налице своевременно направено искане за присъждане на разноски от тази страна, което е възприето и от тричленния състав, но същият е приел също така, че списък на разноските, ведно с доказателства за реалното им изплащане са представени от тази страна след прекратяване на производството по жалбата на Паскалева, т.е. едва с молбата за допълване на определението. Настоящият петчленен състав намира, че неоснователно тричленният състав не е разгледал по същество искането за допълване на акта му от 05.12.2022г., тъй като в него той не се е занимал въобще с въпроса за присъждане на разноски с оглед прекратеното частично съдебно производство по жалбата на Паскалева. Или в случая, и след като е било направено своевременно искане за присъждане на разноски, е поискано от съда да допълни акта си и присъди разноски по списък и доказателства, представени след произнасянето му от 05.12.2022г. Или налице е хипотеза, описана в т.8 от цитирания тълкувателен акт, като пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на такъв списък на разноските след 05.12.2022г. не е предпоставка за разглеждане по същество на искане за допълване на решението в тази му част, т.е. за допустимостта на разглеждането му. Друго би било положението, при което с акта си от 05.12.2022г. тричленният състав се бе произнесъл по претендираните от тази страна разноски (независимо по какъв начин), поради което при искане за изменението им в пълна мяра би била изпълнена хипотезата на т.9 от ТР, на което се е позовал и съда в обжалвания акт. Въпросите, свързани с представянето на списъка на разноските и доказателствата за тяхното заплащане след прекратителното определение на съда, както и другите повдигнати въпроси с частната касационна жалба и отговора по чл.232 АПК, в случая не следва да се обсъждат тук, след като не са въпроси по допустимостта за разглеждане на искането за изменение(в хипотезата на допълване) на акта на съда в частта за разноските, а и такова обсъждане не може да се прави от касационната инстанция за първи път. Изложеното обосновава и извода на настоящия съдебен състав – за незаконосъобразност на атакуваното съдебно определение, което следва да се отмени, а делото се върне на тричленния състав на ВАС на РБ – за разглеждане по същество молбата на Петкова от 09.12.2022г. за допълване на определението на съда от 05.12.2022г. в частта за разноските. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав при Втора Колегия