Определение № 342 от 16.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2015 г.

Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на О. В. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 102 от 26.04.2010 г. по гр.д.№188/ 2010 г. по описа на Костинбродски районен съд, с което на основание чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД е отменен договора за дарение, извършено от родителите им в поза на молителя и неговата сестра на един недвижим имот- дворно място с къща в [населено място]. Молбата за отмяна се основава на чл.303, ал.1, т.5 ГПК с твърдения, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при призоваването на молителя, както и че е бил ненадлежно представляван от лице, което не е упълномощавал, което е довело до лишаването му от участие по делото. При проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед спазване на срока за подаването й, който съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК е тримесечен и тече от момента на узнаване на решението, съдът изиска справка от прокурорска преписка № 308/2014 г., за наличието на каквото се съдържат данни по делото- писмо № 368 от 10.13.2014 г. от ОП-София, Окръжен следствен отдел, при което се установи следното: Преписката е образувана по жалба на молителя О. В. Г., вх.№ 84/ 16.01.2014 г., в която той твърди, че на същата дата -16.01.2014 г., е посетил районния съд К. и едва тогава узнал за воденото срещу него дело № 188/ 2010г., тъй като не е бил призоваван и не е упълномощавал адвоката, който се явил от негово име. Молбата за отмяна е подадена на 20.02.2015 г., което е далеч след тримесечния срок от така установената дата на узнаване на решението /която е различна от твърденията на молителя, че узнаването е на 14.01.2015 г./. Тъй като срокът е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, следва да се приеме, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея дело да се прекрати. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение