Определение № 523 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2010 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Ф. К. С. срещу определение № 690/15.04.2010 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 299/2010 г. С него е потвърдено определение на Районен съд – Г. Д. за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд- С. З.. Определението за подсъдността подлежи на обжалване от заинтересованата страна и по своя характер е преграждащо, както изрично е изяснено в ТР № 1/17.07.2001 ОСГК ВКС, т. 5 Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на частното касационно обжалване, като се обосновава с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна А. Н. С. е отговори, че частната жалба е недопустима и неоснователна, като на практика излага само съображения за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 СК от 2009 г. от Ф. К. С. против А. Н. С.. По направено в срока за отговор възражение на ответника за местна подсъдност, сезираният Районен съд – Г. Д. е приел, че компетентен да се произнесе по иска е РС С. З., тъй като постоянният адрес на ответника е гр. С. З.. Това определение е потвърдено от Благоевградския окръжен съд, който се е позовал на чл. 105 ГПК. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът не е посочил при решаването на кои правни въпроси въззивният съд е достигнал до постановения резултат, съответно липсва и обосновка, че разглеждането им е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Несъгласието на С. с извода на съдилищата не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване на съдебния акт /срв. разясненията, дадени в ТР № 1-2009 ОС ГК и ТГ на ВКС, т. 1/. Доводите й, при това почиват на житейски съображения, както и на обстоятелства, които са извън тези, които според законодателя определят местната подсъдност Трябва да се посочи, че до голяма степен това несъгласие е резултат на непознаване на закона и способите за защита срещу изпълнителното основание, срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист и срещу принудителното изпълнение в изпълнителни процес. В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът