Определение № 6256 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроце-суалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. П. Н. от гр. София, чрез процесуален представител адв. Кашъмов, срещу Определение № 24103/19.11.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 10777/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н. срещу писмо № 2437/2024-ГПРRB2024262202970/24.10. 2024г. на заместника на главния прокурор при Върховна прокуратура и производството по адм. дело № 10777/2024 г. е прекратено. Частният жалбоподател обжалва определението с твърдения, че съ-щото е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът необосновано е приел, че в случая се касае за уведом-ление, че задълженото лице не разполага с информацията в търсеният вид и обем, а не за отказ от предоставяне на налична информация. Ответникът – Заместник на главния прокурор на Република България ,чрез пълно-мощник, оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Излага съображения, че обжалваното определение е законосъобразно, правилно и мотивирано. Моли същото да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна За да остави без разглеждане жалбата на Н. Н. срещу писмо № 2437/2024-ГПРRB2024262202970/24.10. 2024г. на заместника на главния прокурор при Върховна прокуратура и прекрати производството по делото съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липсата на годен за оспорване административен акт. Посочил е, че от съдържанието на оспорваното писмо може да се заключи, че то обективира уведомление по чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Изложил е съображения, че за да бъде актът, с който се предоставя или отказва достъп до обществена информация индивидуален административен акт, е необходимо да са се осъществили юридическите факти, които пораждат компетентността на органа да се произнесе. При акта по чл. 33 ЗДОИ органът е установил, че не разполага – не е създадена и не се съхранява при него, исканата обществена информация. Щом информацията не е създадена, тя не може да бъде предоставена. Липсата на информация е липса на елемент от фактическия състав, който регламентира компетентността на органа, и с оглед на това за него не е налице задължение да се произнесе с индивидуален административен акт, с който да я предостави или откаже предоставянето й. Посочил е, че в разглеждания случай поисканата информация не се съхранява при ответника в поискания в заявлението вид и систематика. В този смисъл, задълженият субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ не разполага с поисканата информация, поради което той не е задължен да се произнася с нарочен акт по реда на закона, а има само задължение да уведоми заявителя съобразно чл. 33 от ЗДОИ за невъзможността да я предостави в желания вид. Определението е неправилно. Със заявлението на Н. е пожелан достъп до обществена информация, в седем пункта, а именно: 1.Колко обвинителни акта са изготвяни и подписани от Б. С. ? Посочете номерата на НОХД делата, образувани по внесени от него обвинителни актове. 2. Колко от образуваните дела са прекратени и върнати на етап разпоредително заседание? Колко от тях са прекратени от въззивната инстанция и колко от тях от ВКС? Моля посочете номерата на делата. 3. По колко от делата са постигнати осъдителни (респективно оправдателни присъди на първа, втора и трета инстанция? П. номерата на делата. 4. Колко от делата са внесени в съда като споразумения? Колко от тези споразумения са одобрени/отхвърлени от съда? Посочете номерата. 5. Колко пъти С. е влизал в съдебна зала в ролята на прокурор по дело? Моля за разбивка по де-ла, идентифицирани по номер – например, влизал е 10 пъти (т.е. по 10 засе-дания) НОХД 123, 5 пъти (5 заседания) по НОХД 456 и т. н. 6. Колко писмени мнения за предаване на съд е изготвил С. като следовател? В колко от тези случаи съответният наблюдаващ прокурор (моля посочете му името) се е съгласил с мнението и е внесъл обвинителен акт? Моля посочете номерата на образуваните съдебни дела. 7. Колко от случаите съответният наблюдаващ прокурор (посочете името му) не се е съгласил с мнението на следователя С. и е прекратил досъдебното производство? Или ако не го е прекратил, го е спрял? Посочете съответната разбивка, както и номерата на прокурорските преписки, по които съответно не е внесен обвинителен акт. Без анализ, неправилно съдът е приел, че цялата поискана информация –не се съхранява при ответника, в поискания в заявлението вид и систематика, задълженият субект не разполага с поисканата информация, поради което той не е задължен да се произнася с нарочен акт по реда на закона, а има само задължение да уведоми заявителя съобразно чл. 33 от ЗДОИ за не-възможността да я предостави в желания вид. В закона за съдебната власт, Глава девета, раздел IV от същия е уре-дено атестирането на всички магистрати, включително следователите и про-курорите. Посочени са общи и специфични критерии за атестиране, вклю-чително и критериите за заемане на ръководна длъжност. Критериите за атестиране са доразвити в НАРЕДБА № 3 от 23 февруари 2017 г. за показате-лите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на нато-вареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници. В чл.13 от наредбата като специфични критерии за атестирането на следователи и прокурори е изпълнение на писмените указания и разпореж-дания на по-горестоящия прокурор; способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъ-дебното производство; брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол. Данните от дейността на конкретен следовател и прокурор обработ-вани във връзка с атестирането му по сочените критерии съвпада в значителна степен с поставените от Н. въпроси в заявлението му, респективно обективно съществуват и няма пречка същите да бъдат предоставени. При това положение не е налице основание за приложението на чл. 33 ЗДОИ, съгласно който когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Липсват двете основни предпоставки за приложението на тази разпоредба – органът да не разполага с търсената информация и да няма данни за нейното местонахождение. Действително задълженият субект няма задължение за допълнителна обработка на информацията, преди да я предос-тави, а следва да я предостави във вида, в който разполага с нея. Но това не е основание да се приеме, че обжалваното писмо не представлява отказ за предоставяне на обществена информация, а е акт по чл. 33 ЗДОИ. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение