Определение № 42 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2011 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. А. Б. А., В. Н. Х., В. П. Т., Б. П. Д., В. Д. П., Й. Б. Ц., Роза Г. Ц., К. Б. Ц., Д. В. Ц., Б. Н. Ц., Л. Г. Ц. - М., Н. Г. Г., Г. Г. Ц., Г. В. Ц., В. Т. Ц. и Б. Т. Н. обжалват решение от 21.03.2011 г. по гр. д. № 875/09 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.11.2008 г. по гр. д. № 19 537/06 г. на Софийски районен съд. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация Т. П. Г. и М. П. В. оспорват жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е недопустима. С исковата молба, подадена на 25.09.2006 г., е предявен иск за собственост на недвижим имот. Според действащия към момента на предявяването на иска чл. 55 ал. 1 б. „б” ГПК /отм./, по искове за собственост цената на иска се определя от ¼ от данъчната оценка на имота. Съгласно удостоверение от 19.06.2006 г., намиращо се на стр. 6 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на имота е 2 376.30 лв., или цената на иска е под 5 000 лв. Касационната жалба е подадена на 09.05.2011 г., затова приложима е нормата на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията с ДВ бр. 100/10 г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. На основание чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК, решенията по въззивни дела които не подлежат на обжалване влизат в сила от момента на постановяването им и процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Обжалване на влязло в сила решение е недопустимо, затова касационната жалба не подлежи на разглеждане от ВКС. Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представените договори за правна защита и съдействие, касаторите им дължат по 400 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното, съдът