Определение № 8258 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Ривиера“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Ковачева като процесуален представител, против определение № 2761 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2708/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и се претендира отмяната му. Ответникът – зам. кметът на Община Варна, в срока по чл. 232 АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по оспорване на „Ривиера“ АД срещу заповед № 393 от 25.08.2023 г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.135, ал. 3 във вр. с чл.134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разрешено изработването на проект за ПУП за изменение на УПИ „за Почивна станция на Министерство на горите и горската промишленост“, в кв. 33 по плана на к.к. „Чайка“, одобрен със заповед № 1184/08.08.1962 г. на ДКСА, идентичен с кв.3 по действащ ПУП - ПУР на к. к. „Чайка“, одобрен с решение № 3408-7 от протокол № 35/22,23,29.06.2011 г. на Общински съвет - Варна, за промяна на ПУП - ПРЗ за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2573.281 и ПУП - ПР за ПИ с идентификатор 10135.2573.12 по КККР на гр. Варна. На основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ е спряно прилагането на действащия устройствен план в определения обхват. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1-5 ЗУТ по отношение на поземлени имоти с идентификатори 10135.2573.281 и 10135.2573.12, за които е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП. Обосновава извод за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 4 АПК поради липсата на правен интерес от оспорването. След анализ на представените от жалбоподателя доказателства приема, че не е представен акт на Агенция по приватизация по чл. 17а ЗППДОП(отм.) или нотариален акт, издаден на основание ЗДС или ЗППДОП (отм.), установяващ право на собственост, съответно ограничени вещни права върху имотите в обхвата на оспорената заповед. Посочва, че липсват доказателства за това дали трафопоста или трафопостове, които твърди, че са негова собственост, са включени в придобитото имущество и капитала на държавното дружество към момента на извършване на приватизацията му, съответно не е установена тяхната идентичност с обектите, находящи се в ПИ с идентификатор 10135.2573.281. Излага съображения, че от представените документи към заявление от 11.01.2024 г. за изменение на КККР, подадено от жалбоподателя до СГКК - Варна, също не се доказва собствеността по отношение на тези обекти, поради което дружеството не разполага с процесуално право на жалба. Определението е правилно. С оспорената заповед е допуснато изработване на проект за изменение на съществуващ ПУП на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, който акт подлежи на съдебен контрол по жалба на заинтересованите лица. Техният правен интерес се извежда от разпоредбата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, съгласно която заповедите по ал. 3 и ал. 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Следователно, актовете, с които се допуска изработване на проект за изменение на ПУП засягат правата на собствениците и на носителите на ограничени вещни права върху имотите, включени в предметния обхват на процедираното изменение. В тази връзка кръгът на заинтересованите лица се определя съобразно чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ, но при съобразяване на изискването за спиране приложението на плана по отношение на собствения/ съсобствения имот на оспорващия, тъй като се препятства реализирането на инвестиционните му намерения. В случая така очертаната активна процесуална легитимация за „Ривиера“ АД не е налице. В КР към одобрената кадастрална карта няма данни за отразени собственически права върху имотите, предмет на разработката, съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ. В регистъра като собственик на ПИ с идентификатор 10135.2573.281 фигурира "Динесо" ЕООД, инициирало административното производство. Твърденията на частния жалбоподател за собственост върху съвкупност от енергийни съоръжения, разположени в две масивни постройки, представляващи съществуващ трафопост, не са съпроводени от съответен титул за собственост. Противно на твърденията в частната жалба, от съда е извършено задълбочено изследване на всички доказателства, представени от дружеството, вкл. АДС № 513/07.09.1987 г.,АДС № 2414/25.01.2015 г., удостоверение № 10-03-286/18.06.2002 г., издадено от началника на СГКК - Варна, графична част на ПУП, одобрен с решение № 3408-7 от протокол №35/22,23 и 29.06.2011 г. на Общински съвет - Варна,решение № 517-П/20.12.1997 г. на Агенция за приватизация, с което "Ривиера мениджмънт" АД е определено за спечелил конкурса за продажба на пакет акции, представляващи 60 % от капитала на "Ривиера" АД, както и тези за преобразуването на „Ваканционен клуб Ривиера - Балкантурист“ в „Ривиера“ АД и др. Правилно след анализ на представените документи от съда е прието, че те не доказват по безспорен начин собствеността върху находящия се в ПИ с идентификатор 10135.2573.281 трафопост (трафопостове). Актовете, на които се позовава частният жалбоподател не водят до еднозначен извод за наличие на собственост по отношение на обекти в двата имота, предмет на разработката. Законосъобразен е изводът, че правото на собственост не следва да се установява в настоящото производство, доколкото дружеството не се легитимира с надлежен документ за това. Спорът относно собствеността върху тези обекти подлежи на разрешаване по общия исков ред. От оспорената от частния жалбоподател заповед от 15.06.2023 г. на началника на СГКК - Варна е видно, че заличените обекти с идентификатори 10135.2573.12.1 и 10135.2573.12.2 - сгради за електропроизводство, са отразени като собственост на "Електроразпределение - Варна". По отношение на ПИ с идентификатор 10135.2573.12 също не са нанесени данни за вещни права и документи, легитимиращи "Ривиера" АД като собственик. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е собственик на този обект (обекти), то той не удостоверява вещни права спрямо имота, в който е изпълнен. Висящото производство по изменение на кадастралната карта не обосновава наличието на правен интерес към момента на подаване на оспорването. Предвид това, както правилно е прието в обжалваното определение, не е доказана активната легитимация на жалбоподателя „Ривиера“ АД като собственик или носител на ограничено вещно право върху имотите в обхвата на даденото с обжалваната заповед разрешение за изработване изменение на ПУП-ПРЗ, поради което дружеството не разполага с право на жалба. При сезиране с оспорване от лице без правен интерес, контролът за законосъобразност на акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е недопустим. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,