Определение № 2896 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1856/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Варадинов от град Перник, подадена чрез адвокат Р. Борисова от АК Перник срещу Определение № 118 от 31.01.2024г., постановено по административно дело № 8/ 2024г. на Административен съд- Перник (АС- Перник), с което е оставена без разглеждане жалбата срещу „Корекции на вписани данни“ в съставен Акт за брак № 33 от 27.01. 1974 г., сключен между Б. Ангелков и М. Манасиева. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с процесуални правила. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си визирано в чл.152 АПК да изиска преписката и оспорените актове от административния орган, което го е поставило в невъзможност да определи страните и предмета на делото. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото с указания за разглеждане по същество. Ответната страна- кмета на Община Перник не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество- неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Варадинов срещу „Корекции на вписани данни“ в съставен Акт за брак № 33 от 27.01. 1974 г., сключен между Б. Ангелков и М. Манасиева. С жалбата се иска да се обяви нищожността на погрешно вписани данни- „корекции“ за прекратяване на брака и да се отмени допуснатото им предварително изпълнение. От административния съд по делото е било установено, че към дата на входиране на жалбата, а именно: 02.01.2024г., преди започване на производството пред Административен съд– Перник, допуснатото погрешно въвеждане в личния картон на Б. Ангелков е коригирано, като са нанесени коректните данни. Коригирано, с коректни данни било и удостоверението за наследници на починалото лице. Административният съд посочил, че видно от електронния запис на личния картон на Б. Ангелков на 25.10.2022г., е извършено изтриване на погрешно въведената в графа „развод“ информация, като в Удостоверение за наследници № 214 от 2.11.2022г. (лист 15 от делото на АС- Перник), в графа „семейно положение“, за Б. Ангелков е отразено коректно „женен“. Решаващият съд счел, че към дата на отразяване на коректните данни, за жалбоподателя е отпаднал правния интерес от оспорване на извършените корекции, което е процесуална пречка за осъществяване на правото на оспорване. Допълнително посочил, че установяването на неистинност на официален свидетелстващ документ, какъвто се явява акта за граждански брак се извършва по правилата на общото исково съдопроизводство. Констатирал, че е налице основанието по чл.159, т.4 АПК, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното въз основа на нея производство. Върховният административен съд намира, че определението е ПРАВИЛНО. Необосновано с частната жалба се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си визирано в чл.152 АПК да изиска преписката и оспорените актове от административния орган, което го е поставило в невъзможност да определи страните и предмета на делото. С Разпореждане от 18.01.2024г. на Административен съд – Перник, на ответника е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи по делото акт за брак на Б. Ангелков, данни за извършените корекции в същия, в това число и информация за иницииране на производството пред административния орган, във връзка с извършените „корекции“. В резултат на искането с молба вх. рег. № 26.01.2024г. на Административен съд - Перник от кмета на община Перник по делото са представени изисканите документи. Правилно и обосновано съдът е определил предмета и страните на делото, съобразно жалбата, с която е бил сезиран- чл.126, чл.150, ал.1, т.5 от АПК. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация актът за раждане, актът за сключване на граждански брак и актът за смърт са актове за гражданско състояние. Те се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние. В актовете за гражданско състояние се вписват данни, заявления или сведения, които са предвидени в закон. Правилно съдът е преценил, че предмет на съдебно оспорване по см. на чл.107 ЗГР, във вр. с чл.21, ал.3 АПК може да бъде само отказ да се издаде документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, но не и съдържанието на тези актове. Съставянето на актовете за гражданско състояние не предизвиква промяна във фактическото или в правното положение на лицата, а регистрира настъпилите събития: раждане, брак или смърт, както и свързани с тези събития обстоятелства. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация ги определя, като официални писмени документи. Съгласно чл. 45 ЗГР в акта за раждане, наред с други данни, се вписват данни за родителите- имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство. Всяка промяна в данните по гражданското състояние, вписани в съставения вече акт, се отбелязва в акта на определеното за целта място. Промяната в данните за лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. С Тълкувателно решение № 5/ 30.05.2017г. по тълкувателно дело № 1/2016г. на ВАС е прието, че „актовете за гражданско състояние, съставени по реда на ЗГР не подлежат на оспорване по реда на чл.128, ал.1 от АПК“. Определението на административния съд, с което жалбата е оставена без разглеждане е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение