Определение № 535 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 524/2009 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Х. Р. А. от гр. Ш., чрез процесуалния си представител-адвокат Д. против определение № 1* от 20.01.2009г. по гр.д. № 4327/07г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената касационна жалба против определение от 3.07.2007г.по гр.д. № 101/2007г.на ШОС. Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона, поради което иска то да бъде отменено и да бъде разгледана по същество подадената жалба срещу решение от 3.07.2007г.по гр.д. № 101/2007г.на ШОС. Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена от субект, който има правен интерес от обжалване, тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото,в която хипотеза - достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба. Разгледана по същество- същата е неоснователна. Върховният касационен съд със свое определение № 1* от 20.01.2009г. –в производство по проверка на допустимостта на подадена касационна жалба,като е счел,че процесуалният ред на инстанционния контрол е изчерпан -е оставил без разглеждане подадената касационна жалба срещу решение от 3.07.2007г.по гр.д. № 101/2007г.на ШОС и е прекратил производството. С настоящата частна жалба се обжалва това определение на ВКС с аргумента,че е налице отказ от правосъдие и че не е налице никоя от хипотезите по т.6 от ТР № 1/2001г.на ОСГК на ВКС. Обжалваният акт е правилен. ВКС е бил сезиран с жалба срещу решение на Шуменския окръжен съд,което е постановено в производство по обжалване на решение на районния съд,с което е оставена без уважение молбата на Х. Р. А. по чл.417 от ГПК/отм./ за спиране на въвода по изпълнително дело № 2524/05г.на СИС при ШРС. С това решение Шуменския окръжен съд е обезсилил като недопустимо решението на ШРС и е прекратил производството по делото като е приел,че молителят е бил във владение на процесния имот преди започване на делото,чието изпълнение се осъществява по изп.д. № 2524/05г.на СИС при ШРС,поради което за него реда по чл.416 от ГПК/отм./е неприложим. Производството по чл.417 от ГПК/отм./ не е исково производство и за него не са приложими общите правила за касационно обжалване по чл.218а и сл.от ГПК/отм./. Тъй като с него се предоставя възможност на третото лице,което владее имота отпреди завеждането на делото,решението по което се изпълнява- да поиска спиране на изпълнението,като представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота,с производството по чл.417 от ГПК/отм./ се цели да се защити заплашеното материално право. Логиката на това производство е -да се попречи-докато тече изпълнителния процес да се осъществи неоснователно претендирано право. Затова-за него са приложими правилата за обезпечителното производство. В този смисъл е правилен извода на съда,че е налице произнасяне по допускане на своеобразно обезпечение на бъдещ иск за собственост - чрез спиране на въвода във владение. Касае се за производство,което има привременен характер по отношение на исковото производство и за което е приложима незагубилата актуалността си т.6 от ТР № 1/2001г.на ОСГК на ВКС. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав възприема извода,че постановеното решение на Шуменския окръжен съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Обжалваното определение на ВКС е постановено в съответствие със закона, поради което и състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд