Определение № 11222 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2024 г.

Образувано е по частна жалба на В. А. В., от гр. Варна против определение № 4617 / 30.04.2024 г. по адм. дело № 2687 / 2023 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба, директорът на ТП на НОИ – Варна изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С определение № 4617 / 30.04.2024 г. по адм. дело № 2687 / 2023 г. Административен съд – Варна е спрял производството по делото. Приел е, че са налице основанията по чл. 229, т.5 ГПК вр. с чл. 144 АПК във връзка с образуваното пред Административен съд Варна адм. дело № 261 / 2024 г. Определението е неправилно. По делото е установено, че жалбоподателят В. А. В. е подал заявление вх. № 2113-03-1979 / 18.07.2023 г. в ТП на НОИ – Варна за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО. По образуваното производство са предприети административнопроизводствени действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правото на заявената пенсия. Със заявление вх. № 2113-03-1979#24 / 14.11.2023 г. В. А. В. „във връзка с възникнали несъответствия при изпълнение на писмо изх. № 2113-03-1979 #14 / 28.09.2023 г.“ е заявил искане за спиране на производството по първоначално подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ. Непроизнасянето на пенсионния орган по това негово заявление В. атакува като мълчалив отказ. С обжалваното определение № 4617 / 30.04.2024 г. Административен съд – Варна е спрял производството по делото до произнасяне на същия съд по адм. дело № 261 / 2024 г., по което е било обжалвано решение № 2153-03-178 / 14.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, касаещо задължителни предписания във връзка с осигурителен стаж на оспорващия. За да е налице връзка между делата е необходимо предметът на оспорване по настоящото дело да е наличен. Съгласно чл. 58, ал.1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Фикцията на мълчаливия отказ обаче би била налична в случай, че за административния орган са били налице правомощията за издаване на индивидуален административен акт. Фактите по делото сочат друго. От административния орган със заявление вх. № 2113-03-1979#24 / 14.11.2023 г. В. А. В. е поискал издаване на процесуален акт (касаещ движението на административното производство), който няма белезите на индивидуален административен акт, следователно няма как да възникне фингирания факт на мълчаливия отказ, респ. което и да било производство да бъде преюдициално към настоящото. По изложените съображения, както и поради липсата на мотиви по относимите за спора факти във връзка с постановеното спиране същото се явява неправилно и атакуваното определение следва да бъде отменено. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение