Определение № 2539 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1170/2024 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Шевченко, лично и като законен представител на малолетните си деца Е. Шевченко и Г. Шевченко, всички те граждани на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, действащи чрез пълномощника адв. С. Мадин, срещу Определение № 3447 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2443 от 2023 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното определение на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на Л. Шевченко против Заповед № ЗСПД/Д-В/25749/05.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която е отказано отпускане на „еднократна помощ за ученик“ за две деца, и производството по делото е прекратено. В частната жалба е обоснована теза, че жалбата до съда срещу процесната заповед не е просрочена, тъй като е налице повторно връчване на административния акт, съответно административният съд неправилно е съобразил представените по делото доказателства и е направил незаконосъобразен извод, че извършеното повторно връчване не поражда никакви правни последици. Иска се прекратителното определение да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за извършване на необходимите съдопроизводствени действия. Ответникът не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. За да счете жалбата, с която е бил сезиран, за просрочена и съответно недопустима, Административен съд – Варна е приел, че с административната преписка е представено заверено копие на оспорената Заповед № ЗСПД/Д-В/25749/05.10.2023 г. и на същата е отразено, че е връчена от служител Иванова на 18.10.2023 г., като жалбоподателката е удостоверила получаването на тази дата с подписа си. Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД е изтекъл на 01.11.2023 г., а видно от представената разписка от Български пощи, жалбата е изпратена до съда по пощата на 02.11.2023 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок. Изводът за просрочие на жалбата до първоинстанционния съд се подкрепя от доказателствата по делото и е в съответствие с приложимия материален и процесуален закон, поради което следва да бъде споделен. Досежно наведените в частната жалба доводи, че заповедта е връчена повторно на Шевченко на 24.10.2023 г., за което пред първоинстанционния съд е представено копие от същата, на която е отразено връчване от посочената дата, трябва да се отбележи, че по–ранното връчване на Заповед № ЗСПД/Д-В/25749/05.10.2023 г. (от 18.10.2023 г.) е редовно извършено и е удостоверено със саморъчно поставен подпис от Шевченко, а претенции в обратния смисъл не са обективирани от жалбоподателката нито пред административния съд, нито пред касационната инстанция. Дори да се приеме, че повторното връчване (от 24.10.2023 г.) е редовно, а то не е, тъй като на представеното копие липсва подпис, кога адресатът на заповедта е уведомен за нея, то константната практика на Върховния административен съд приема, че повторно връчване на административен акт е ирелевантно, доколкото нито новира, нито продължава срока за обжалване при валидно първоначално връчване. След като е стигнал до краен извод за недопустимост на подадената от Л. Шевченко жалба като просрочена и е оставил същата без разглеждане, съответно е прекратил производството по делото, Административен съд - Варна е постановил правилно съдебно определение, което не страда от пороците, сочени в частната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,