Определение № 179 от 14.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 2182/2012 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод определение от 9.11.2012 г. на Районния съд – гр.Несебър по н. о. х. д. № 388/2012 г., изпратено за определяне на друг съд, който да го разгледа. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 9.11.2012 г. по н. о. х. д. № 388/2012 г. Районният съд – гр.Несебър е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния касационен съд за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Искането е направил с мотиви, че свидетелите имат местоживеене в района на друг съд, а това създава предпоставки за затруднения с предвижването им и оскъпяване на съдебното производство. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В конкретния случай в приложението към обвинителния акт е посочен настоящ адрес на подсъдимия на територията на община Варна, където имат местоживеене и много от свидетелите. При тези данни е напълно оправдано отклонението от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването пред съда и нормалното протичане като цяло на съдебното производство. Делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Варненския районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК