Решение № 7717 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3052/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Г. М. срещу решение № 3731 от 29.01.2026 г. на Административен съд София–град /АССГ/ по адм. дело № 12811/2025 г. Касаторът поддържа, че решението на съда е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необосновано – касационния основания по чл.209 т.3 от АПК. Излага съображения, че посоченото Тълкувателно решение е загубило сила и не е относимо към конкретния случай, както и че съда неправилно е тълкувал законовите разпоредби. Моли за отмяна на решението. Претендира адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Администрацията на Министерския съвет, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, изразява становище, че същата е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила. В съдебно заседание поддържа тази позиция, по аргументи, развити в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по съществото е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София–град е отхвърлил предявения иск на А. Г. М. срещу Администрацията на Министерски съвет на Република България за обезщетение в размер на 1900лв. за нанесени имуществени вреди за периода 01.10.2023г. – 01.03.2024г. и за периода 01.03.2025г. – 01.08.2025г., причинени от незаконосъобразен подзаконов нормативен акт – чл.1, ал.1, т.1 от ПМС № 90 от 26.05.2000г. в частта „с изключение на студентите, приети по реда на чл.9, ал.3, т.6, б. „б“ и чл. 21, ал.2 и 3 от ЗВО“, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът е приел от фактическа страна, че А. Г. М. се е обучавал в ЮФ на СУ, „Св.Климент Охридски“, специалност право в периода 01.01.2022г. – 01.01.2026г., като е имал записани 7 семестъра. Същият се е обучавал срещу заплащане като е имал среден успех 6,00 от положените изпити през юнската сесия на учебната 2022/2023г. и среден успех 6,00 от положените изпити през януарската сесия на учебната 2024/2025г. От представените заповед № РД19-270 от 14.06.2023г. и заповед № РД19-246 от 17.06.2024г. на ректора на СУ зимния семестър на учебната 2023/2024г. е с продължителност от 02.10.2023г. до 19.01.2024г., а летния на учебната 2024/2025г. - от 17.02.2025г. до 06.06.2025 г. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил подробно доказателствата по делото и доводите на страните е достигнал до извод, че стипендии не се отпускат на студенти, приети на места с обучение срещу заплащане. В същия смисъл са и т. 7.2 и 7.3 от Правилата относно стипендиите по успех по чл.2, ал.1, т.1 от ПМС № 90/2000г. Размерът на стипендиите по успех е посочен в т.5 от Правилата, като за отличен успех 6,00 той е 180лв. месечно и се получава от всички студенти по т.7.2 и 7.3 с такъв успех. Съгласно заповед № РД-19-473 от 14.10.2024г. на ректора на СУ, стипендии за зимен семестър на учебната 2024/2025г. се отпускат на студенти, приети на места с държавна субсидия, редовна форма на обучение. Стипендии не се отпускат на студенти, приети на места с обучение срещу заплащане по реда на чл. 21, ал.2 от ЗВО. Съгласно т. І,1 от заповедта стипендия по успех в размер на 200лв. получават всички студенти, отговарящи на посочените изисквания, които имат успех 6,00. От справка за редовните студенти държавна поръчка през летен семестър на учебната 2022/2023г. е било видно, че за специалност право в ЮФ са класирани за стипендия по успех общо 227 студента с общ успех 5,70. От справка за редовните студенти държавна поръчка през зимен семестър на учебната 2024/2025г. е било видно, че за специалност право в ЮФ са класирани за стипендия по успех общо 242 студента с общ успех 5,67. Съдът е изложил мотиви, че Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС не е загубило сила, независимо от последвалото след това изменение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочил е, че с изменението през 2019 г. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, отговорността държавата или общините на граждани или юридически лица в резултат на отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт е изрично предвидена. Но съгласно посоченото Тълкувателно решение, вредите не могат да се претендират за периода преди отмяната на подзаконовия нормативен акт, тъй като разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК предвижда, подзаконовият нормативен акт да се счита за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Обосновал е, че разпоредбата на чл.195, ал. 2 АПК предвижда друг ред за уреждане на правните последици, възникнали от отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който изключва приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По тези съображения съдът е приел,че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно, с незначителни корекции в мотивите. Административен съд София-град е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал в по-голямата си част обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Както правилно административният съд е посочил, в настоящия случай е налице само първата предпоставка, тъй като в исковата молба се претендират вреди от незаконосъобразен подзаконов акт на МС – чл.1, ал.1, т.1 от ПМС № 90 от 26.05.2000г., отменена в частта „с изключение на студентите, приети по реда на чл.9, ал.3, т.6, б. „б“ и чл. 21, ал.2 и 3 от ЗВО“ с влязъл в сила съдебен акт – решение № 7296 от 03.07.2025г. на ВАС по адм. дело № 11718/2024г., оставено в сила с решение № 10666 от 30.10.2025г. на ВАС по адм. дело № 8042/2024г. Втората предпоставка, а именно твърдените имуществени вреди от неполучени стипендии в периода 01.10.2023г. – 01.03.2024г.– 5мес. по 180лв., и за периода 01.03.2025г. – 01.08.2025г. – 5 мес. по 200лв., не могат да бъдат получени от М., тъй като се е обучавал в редовна форма на обучение срещу заплащане без държавна субсидия, въпреки че е имал отличен успех. В конкретния случай ако се касае за пропуснати ползи, то в тежест на ищеца е да установи, че неговото имущество със сигурност би се увеличило, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие. Съгласно Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. След изменението от 2019г. на АПК и ЗОДОВ обаче, въведеното правило беше изменено като се даде възможност да бъдат претендирани такива вреди, настъпили от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове /чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ/. В процесния случай, наличието на отменен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не води до евентуална основателност на предявения иск за причинени имуществени вреди. С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК този акт, като подзаконов нормативен акт, се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Същият смисъл е заложен и в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, която предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение. Вече съществуващите правоотношения не подлежат на преуреждане, поради което новият правен ред може да се приложи единствено по отношение на висящи правоотношения, чийто фактически състав не е завършен. Следователно, при действието на чл. 195, ал. 2 АПК правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случай, че това не е сторено, лицето е следвало да прояви активност като сезира административния орган, издал отменената разпоредба с искане да уреди последиците от съдебната й отмяна. Правилно административният съд е посочил, че няма причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди, тъй като тя е налице само когато отмененият подзаконов акт е самостоятелна и единствена пречка за невъзможността на ищеца да получи претендираните стипендии. Съгласно чл.4, ал.1 от ПМС № 90 от 26.05.2000г. видът на документите, срокът за подаването им и критериите за получаване на стипендия от студентите по чл. 1, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 се определят от висшето училище съгласувано със студентския съвет и се утвърждават от ректора на съответното висше училище. В ал.8 на същата разпоредба е предвидено, че стипендията се отпуска със заповед на ректора от началото на втория и следващите семестри, с изключение на студентите по чл. 3, ал. 2. Следователно, конкретното право на стипендия, на конкретния студент, в определено ВУЗ се определя с друг акт, а не с посоченото ПМС. С оглед изложеното, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно – да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 200 лв., какъвто е минимумът, определен в Наредбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд,