Решение № 7222 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11131/2009 г.

Решение № 7222 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11131/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на "Мини Марица - Изток" ЕАД, със седалище град Раднево, област Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор Тодор Димчев Тодоров против решение от 14.07.2009 г., постановено по адм. дело № 713/2009 г. на Административен съд град Варна. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция /БД/ за Черноморски район с център град Варна е депозирал писмено възражение със становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АС Варна е отхвърлена жалбата на "Мини Марица - Изток" ЕАД срещу отказ № РР-1409/24.02.2009 г. на директора на БД за Черноморски район с център Варна за регистрация на водовземно съоръжение. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ - VI - общ. "За почивна станция", в кв. 55 по плана на град Несебър, целият с площ от 4830,45 кв. м., заедно с построената в него почивна станция. В имота има тръбен кладенец от 1987 г. Със заявление вх. № РР-1409/21.11.2008 г. дружеството - жалбоподател е поискало от директора на БД -Черноморски район Варна да впише водовземно съоръжение за добив на подземни води в регистъра по чл. 118г, ал. от Закона за водите /ЗВ/. След като е разгледал искането административният орган е постановил отказ № РР-1409/24.02.2009, с мотиви, че заявлението е подадено след изтичане на посочения тримесечен срок в § 122 от ПЗР на ЗВ, който е преклузивен. АС е изложил мотиви за законосъобразност на оспорения пред него отказ, като издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Съдът е приел, че с § 122 от ПЗР на ЗВ е дадена възможност на собствениците на водовземни съоръжения за подземни води, за които не са представени права на използване на водите, в срок от три месеца от влизане на този закон в сила, да подадат в съответната басейнова дирекция заявление за вписване на съоръженията в регистъра по чл. 118г от ЗВ. Според първоинстанционния съд този срок е преклузивен, и с изтичането му собствениците губят правото си да бъдат включени в регистъра по чл. 118г, ал. 3 от ЗВ и съоръженията им следва да бъдат ликвидирани на основание чл. 118г, ал. 5 от ЗВ. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Чл. 118г от Закона за водите е обн. ДВ бр. 65 от 2006 г. и е влязъл в сила 11.08.2006 г. Съгласно ал. 3 на чл. 118г, директорите на БД водят регистри на водовземните съоръжения на подземни води на територията на съответния район за басейново управление, включително и за съоръженията, които са посочени в т. 1 до 5. Вписването в регистрите по ал. 1 и 3 и за заличаването на лицата от регистъра по ал. 1 се извършват при условия и по реда, определени в наредбата по чл. 135, т. 2. С § 122, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВ/обн. в ДВ бр. 65/2006 г. е дадена възможност на собственици на водовземни съоръжения за подземни води, за които не са предоставени права за използване на водите, в срок до три месеца от влизане в сила на този закон, да подадат в съответната басейнова дирекция заявление за вписване на съоръженията в регистъра по чл. 118г, т. е. определения законов срок е до 11.11.2006 г. Видно от материалите по делото искането на "Мини Марица-Изток" ЕАД е направено със заявление изх. № 3872/14.11.2008 г. След като изтичането на три месеца от влизането на закона в сила, срокът за вписване на съоръженията в регистъра по чл. 118г се преклудира. Поради това дружеството - жалбоподател не може да се ползва от привилегирования статут на заварените собственици на водовземни съоръжения и за тях ще бъде приложена санкцията, визирана в чл. 118г, ал. 5 от ЗВ - ликвидиране на съоръженията. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че законът допуска налагане на глоба по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ при ползване на съоръжения без основание или при наличие на отклонение от предвидените условия в разрешителното, което води до извода, че законодателят сакционира по - леко по - тежки нарушения на закона, а при пропускането на срока за регистрация на вече изградени водовземни съоръжения, при които са спазени законовите изисквания за изграждането им, се отказва регистрация. Тези доводи са относими само при хипотезите на регистрация по реда на чл. 118г, ал. 1 и 3 от ЗВ по отношение на регистрация на водовземни съоръжения, която се извършва по реда на новосъздадения текст на чл. 118г от ЗВ. За заварените случаи, каквото е съоръжението, собственост на жалбоподателя, е приложима единствено преходната норма на § 122, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗВ, която урежда заварени случаи и правоотношения, възникнали преди уреждането на обществените отношения с новата разпоредба, поради което нейното приложение е ограничено по време и не може да има действие повече от определения му срок с преходната норма, който в случая е тримесечен. Поради това характера на този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на заварените собственици на водовземни съоръжения да приведат дейността си в съответствие с новата уредба. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.