Определение № 8409 от 05.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 160 АПК. Образувано е по частна жалба на „Беренике“ ЕООД срещу Определение № 301 от 15.05.2023 г. по адм. дело № 827/2022 г. на Административен съд – Стара Загора, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на Община Казанлък по заявление вх. № 168-6255-173/04.11.2022 г. с искане да се издаде съгласно чл. 192, ал. 2 и 3 ЗУТ заповед за учредяване право на преминаване през чужди поземлени имоти и производството по делото е прекратено. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение от ответната страна – кмета на Община Казанлък. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Основният касационен довод, че заявлението на дружеството до кмета на общината от 04.11.2022 г. е с различно съдържание от предходното с вх. № 168-6255-1/23.06.2022 г., противоречи на фактическата действителност. По-късното по ред искане е подадено от същото лице и обективира идентична претенция като тази по първото – учредяване право на преминаване през поземлени имоти с идентификатори № 35167.503.5024, 35167.503.259, 35167.503.123, 35167.503.124 и 35167.503.261 до собствения на възложителя имот с идентификатор № 35167.503.125 по КККР на гр. Казанлък. Налице е припокриване на съдържанието на представените обяснителни записки, комбинирани скици, геодезически заснемания, както и засегната площ на имотите и трасето на правото на преминаване в графичната част. Неоснователно е възражението в частната жалба, че процесуалният представител на ответната страна е заявил в открито съдебно заседание на 12.04.2023 г., че искането от 04.11.2022 г. касае осигуряване на транспортен достъп до имота на възложителя, т.е. е с различен предмет от заявлението от 23.06.2022 г. Позицията на юрисконсулта всъщност е, че проектираното трасе по графичната част към заявлението не се припокрива с хипотезата на чл. 192 ЗУТ, а се цели осигуряване на транспортен достъп до имота. Това становище не изключва факта на идентичност на двете заявления, а единствено съставлява защитна теза на представителя на административния орган по отношение законосъобразността на формирания по заявлението мълчалив отказ, в случай на разглеждане от съда на спора по същество. По първото сезиране на кмета на Община Казанлък с вх. № 168-6255-1/23.06.2022 г., поради непроизнасяне е формиран мълчалив отказ. Същият е бил оспорен от дружеството, но с Определение № 2074 от 05.10.2022 г. по адм. дело № 681/2022 г. на Административен съд – Стара Загора жалбата му е оставена без разглеждане като просрочена – чл. 159, т. 5 АПК. Определението е влязло в законна сила на 01.11.2022 г. Според чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК една от предпоставките за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. При постъпване пред административния орган на 04.11.2022 г. на второ идентично като подател и съдържание искане, за него не е съществувало задължение да се произнесе, съответно не е налице и формиран мълчалив отказ по последвалото заявление, който да подлежи на съдебен контрол. Това обаче не преклудира правото на жалбоподателя да започне ново административно производство, като отправи искане за учредяване със заповед по чл. 192 ЗУТ на право на преминаване в различен обхват от предишните или за прокарване на временен път за осигуряване на транспортен достъп до неговия имот по реда на чл. 190 ЗУТ. С оглед инструктивния характер на срока за произнасяне на кмета по искане за учредяване право на преминаване през чужд имот, изтичането му не прекратява правомощието на административния орган да издаде заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Следователно, непроизнасянето по заявлението от 23.06.2022 г. в предвидения от чл. 57 АПК срок не би засегнало валидността на последващ изричен акт по искането. Фикцията на мълчаливия отказ (чл. 58, ал. 1 вр. чл. 21, ал. 1, предл. посл. АПК) е създадена в защита на правата на заинтересованите страни срещу бездействието на администрацията и нейна цел е преодоляването му. Произнасянето след срока няма да накърни компетентността на органа, който поради правното си бездействие до този момент не е решил въпроса, поставен с искането до него. След като не е влязъл в сила изричен акт с индивидуализиращите го обективни и субективни предели, органът не е обвързан от административнопроизводствената пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК (косвено по аргумент за противното и от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК). Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното определение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение