Определение № 10094 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.3, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на „Сити кеш“ООД чрез процесуален представител, против определение №1195 от 17.06.2024г. по адм. дело №86/2024г. на Административен съд –Сливен /АС-Сливен/, с което на осн. чл.248, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК и чл.226, ал.3 ГПК съдът е изменил Решение №987/16.05.2024г. по адм.д.№86/2024г. по описа на АС-Сливен, в частта му за разноските като е осъдил „Сити кеш“ООД да заплати на П. С. Павлов-адвокат в АК-София, адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Частният жалбоподател иска отмяна на определението и постановяване на ново и справедливо адвокатско възнаграждение в съответствие със задължителните предписани на решение на СЕС по дело С-438 от 25.01.2024г., както и на фактическата и правна сложност на делото. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – П. С. Павлов, в писмен отговор оспорва частната жалба и моли същата са бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС-Сливен е приел, че в сключения между П. Х. и адв. П. Павлов договор за правна защита и съдействие е договорено, че клиентът е в материално затруднено положение и адвокатската услуга се предоставя безплатно. Съдът е счел, че съгласно приложимата правна уредба – чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.8, ал.2, т.10 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Решение №987/16.05.2024г. по адм.д.№86/2024г. по описа на АС-Сливен, в частта му за разноските следва да бъде изменено като ответната по делото страна „Сити кеш“ООД бъде осъдена да заплати на П. С. Павлов-адвокат в АК-София, адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Определението е правилно. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, като предвид данните по делото, включително относно извършените процесуални действия от адвоката на делото в полза на материално затрудненото лице, и съобразно фактическата и правна сложност на делото е определил възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, който в случая отговаря на критериите за обем, сложност, извършени действия и справедливи последици от негативния за ответната страна резултат. Не се кредитират възраженията на частния жалбоподател. Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024г. по дело С-438/22, т.1, 2 и 3 допуска дискреция на решаващия съд по отношение на националната правна уредба, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения във вр. с прилагането на чл.101, параграф 1 ДЕС. В този смисъл изцяло в правомощията на решаващия съд е да прецени и следователно да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, и при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред /Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО./ Това означава, че изцяло право на решаващия съд е да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата, съобразно приложимите правни норми. Преценката относно размера на разноските в конкретния казус в хипотезата на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие е извършена от АС-Сливен в съответствие с приложимия материален закон. Горното води до извод за законосъобразност на обжалвания в настоящото производство съдебен акт, който трябва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение