Определение № 144 от 09.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2017 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. А. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. против определение № 59 от 15.02.2017г. по т.д.№ 60204/2016г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба с вх. № 28911 от 1.03.2016г. против решение № 6776 от 7.10.2015г. по гр.д.№ 5270/2015г. на СГС. Счита така постановения акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен, а подадената жалба – разгледана и уважена. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Жалбоподателката е подалата касационна жалба с вх. № 28911 от 1.03.2016г. против въззивно решение № 6776 от 7.10.2015г. по гр.д.№ 5270/2015г. на СГС, с което потвърдено решение от 12.01.2015г. по гр.д.№ 28275/2014г. на СРС за отхвърляне на предявения й иск против [фирма] [населено място] за заплащане на сумата от 10 000лв., обезщетение за неимуществени вреди. Със сега обжалваното определение № 59 от 15.02.2017г. по т.д.№ 60204/2016г., състав на ВКС е оставил касационната жалба без разглеждане с мотив за недопустимост на основание чл.280 ал.2 ГПК. Прието е, че се касае за претенция за вреди, произтичащи от сключването и изпълнението на договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт”, сключен с [фирма]. Касае се за търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 т.7 ТЗ, което с оглед цената на иска,определена при условията на чл.69 ал.1 т.1 ГПК, предопределя недопустимостта на подадената жалба /цената е под законоустановения минимум от 20 000лв./ Възражението на жалбоподателката е, че заявената претенция е гражданско-правна – касае се за предявен иск от физическо лице, вредите не касаят изпълнението на сключения договор, а са последица от същия. Настоящият съдебен състав споделя доводите на жалбоподателката. Видно от исковата молба, от доклада по делото, извършен в съдебно заседание на 17.11.2014г./стр.121/, извършен след като е дадена възможност на ищцата да уточни дали претенцията й е по чл.79 ЗЗД или по чл.45 ЗЗД,направеното на 17.10.2014г. разпределение на доказателствената тежест и постановеният първоинстанционен акт, процесната заявена претенция е за обезщетение на вреди, изразяващи се в „уронване на честта й, на достойнството й и унищожаване на доброто й име, като се има пред вид, че притежава следдипломна квалификация „Застрахователен мениджмънт”, в резултат на предприети неправомерни действия от ответната страна, които довели да съсипване на добрия бизнес и целия живот на ищцата. Така заявената претенция е гражданско-правна. Тя е за вреди произтичащи от твърдяно причинено увреждане, а не за вреди, причинени от неизпълнение на договорни клаузи по сключен между страните договор, какъвто е договорът за банков кредит, сключен на 20.02.2008г. в размер на 10 000лв., със срок от 120 месеца, между [фирма] и [фирма], управител и представител на което е И. И.. /Вземането по същият е обявено за предсрочно изискуемо и за него банката се е снабдила със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 34165/2011г. на СРС. Ипотекираният като обезпечение недвижим имот /апартамент/ е продаден на осъществена на 18.07.2012г. публична продан/. Фактът, че се касае за заявена претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., от физическо лице, което не е страна по сключен с ответника договор, изложените фактически обстоятелства, които не сочат претенцията да произтича от конкретен договор, а че е свързана с цялостното поведение на ответната страна, мотивират настоящия съдебен състав да приеме предявената касационна жалба за допустима с оглед цената на иска, на основание чл.280 ал.2 изр.1 ГПК /подадена е срещу въззивен акт, постановен по гражданско дело, който е с цена иска над 5 000лв. / Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение