Определение № 378 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 383/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТД”С”Е., гр. П. против протоколно определение на Плевенския окръжен съд от 08. 04. 2010 година по в.гр.д. № 221/2010 год., с което на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК е спряно производството по делото поради наличие на твърдяни от въззивника по същото Е. ”В” пред ПРП престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на разглеждания правен спор. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че представените в хода на делото пред ПОС удостоверение от Районна прокуратура гр. П. и постановление на РП - гр. П. за отказ за образуване на наказателно производство по повод подадената от Е. ”В” жалба за осъществена от ТД ”С”Е. при сключване на процесната сделка измама, сочат, че е налице възникнал между страните гражданскоправен спор, поради което липсва основание за спиране на въззивното производство по реда на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу преграждащ, макар и временно производството по делото съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение Плевенският окръжен съд е приел, че постановлението на Плевенската районна прокуратура за отказ да се образува наказателно производство по жалбата на въззивника Е. ”В” във вр. с твърдяните от него измамливи действия на продавача - ТД ”С”Е. при сключване на процесната продажба, неплатената покупна цена по която е предмет на предявените от последния обективно съединени искове, основани на чл.327 ТЗ, във вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД и на чл.86, ал.1 ЗЗД, не е влязло в сила, поради което липсата на престъпни обстоятелства по разглежданото дело не е установена по несъмнен начин, обуславя и приложението на чл.229, ал.1,т.5 ГПК. Определението е неправилно. Необосновано въззивният съд е счел, че условията на чл.229, ал.1,т.5 ГПК са налице. Обстоятелството, че постановлението на ПРП, с което е отказано образуване на наказателно производство срещу ответника, поради неговата обжалваемост не е влязло в сила, само по себе си не е достатъчно, за да обуслови наличие на предпоставките за спиране на производството по делото по реда на чл.229, ал.1,т.5 ГПК. Съгласно сочената разпоредба, аналогична на чл.182, ал.1, б.”д” ГПК / отм./ производството по делото се спира, когато при разглеждането му се разкрият такива престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на разглеждания от гражданския съд правен спор. Следователно, доколкото в случая липсват данни за разкрити в хода на делото, а не твърдяни от ответника в отправена от него до ПРП жалба значително след постановяване на първоинстанционното решение на Плевенския районен съд, престъпни обстоятелства и в изложените в съобразителната част на обжалваното определение съждения на ПОС отсъства посочена връзката между установяване на същите с крайния правен резултат по делото, то предпоставките на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК следва да бъдат отречени. Отделен в тази вр. остава въпросът, че ГПК не предвижда задължителна за гражданския съд доказателствена сила на издадените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд не е обвързан от съдържащите се в тях констатации и с оглед доказателствата по делото може винаги да приеме за установени различни факти, като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол- арг. от чл.303, ал.1, т.2 ГПК. С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и в съответствие с разпореденото от чл.278, ал.2 ГПК - да се откаже спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Водим от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд