Определение № 691 от 23.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 579/2010 г.

Производството е по реда на чл.2 74 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на К. В. М. срещу Определение № 348 от 17.05.2010 год. по ч.т.д.№ 374/2010 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определението от 23.02.2010 год. по ч.гр.д.№ 284/2010 год. на Софийски апелативен съд. С това определение С. се е произнесъл като въззивна инстанция по реда на чл.396 ГПК срещу определение с което СГС е отказал да допусне по реда на чл.389 ГПК обезпечение на предявени от М. искове. С обжалваното пред настоящия съдебен състав определение, съставът на ІІ т.о. е счел частната касационна жалба на К. В. М. за недопустима, поради това, че с произнасянето на С., инстанционният контрол по отношение на обезпечителната мярка е изчерпан. Частната жалба на К. В. М. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно съставът по ч.т.д.№ 374/2010 год. е приел, че се касае за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Контролът по отношение на тези определения е двуинстанционен както е приел ВКС с ТР № 1 от 21.07.2010 год. на ОСГТК. Обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което ще следва да бъде потвърдено. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.