Определение № 6253 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 302/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По делото е постъпила касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 1136 от 22.02.2023г., постановено по адм. дело № 6361/ 2022г. по описа на Административен съд – София- град в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати на К. Д. И. обезщетение в размер на 900, 28лв., представляващо законната лихва върху присъденото му обезщетение в размер на 7000 лв. по адм. д. № 2804/2018г. на АССГ за периода от 25.06.2019г. до 29.09.2020г. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли претенцията на ищеца. Ответникът- К. Д. И. оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. С Решение № 4302/25. 06. 2019 г. по адм. дело № 2804/ 2018 г. на АССГ, е уважен частично предявения от К. И. иск срещу ГДИН, като му е присъдено обезщетение в размер на 7000 лв. от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация на Затвора в [населено място] за периода от 07.10.2012г. до 07.11.2012г. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 3467/ 01.07.2020г. по адм. дело № 876/ 2020 г. по описа на АССГ, тричленен състав. Присъдената сума била преведена на 29.09.2020г. на майката на ищеца, съгласно договор за издръжка и гледане. С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт- ГДИН- София е ОСЪДЕНА, да заплати на К. Д. И. сумата от 900,28 лева представляваща законната лихва върху присъденото му обезщетение в размер на 7000 лв. по адм. дело № 2804/ 2018г. на АССГ за периода от 25.06.2019г. до 29.09.2020г. и e ОТХВЪРЛEНА исковата молба като неоснователна в останалата й част до пълния претендиран размер от 6300 лева. Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища, изхождайки от предмета на делото. Тя е само законна и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно, тъй като е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК е определена подсъдността на Върховния административен съд като касационна инстанция. Съобразно чл. 284 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС (ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) е предвидено, че: „искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд“. От съдържанието на специалната норма на § 4б от ДР на ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 2020г.) е видно, че всички съдебни актове, постановени от еднолични състави на административния съд в производството по обжалване на издадени административни актове по ЗИНЗС се обжалват по посочения в закона ред пред изрично предвиден състав- тричленен състав на същия съд. Съгласно това се изключва касационния контрол от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни решения и определения, постановени в производство по чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС. Същият се осъществява от тричленен съдебен състав на съответния адм. съд. Претенцията за лихви, която предмет на решението на адм. съд е акцесорно вземане, което произтича и е свързано с основното вземане, претендирано като обезщетение по чл. 284 и чл. 285 от ЗИНЗС. Затова и претенцията следва да се разгледа по същия процесуален ред- чл.285 от ЗИНЗС. Ето защо, настоящият състав на ВАС, Трето отделение намира, че при условията на чл.253 ГПК, във вр. с чл.144 АПК, следва да бъде отменено протоколно определение от открито съдебно заседание от 3.04.2024 г. По тези съображения делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на тричленен състав на Административен съд- София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение