Определение № 12633 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Т. Д. А., чрез адв. Х. Георгиев срещу определение №34275/20.10.2025 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 10887/2025 година. С последното е отхвърлено искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №225з-1370/25-4332-004844/ от 25.09.2025г. на КО, сектор ОП сектор 01 РУ при СДВР. Релевира възражения за неправилност. Според адв. Георгиев, доверителят му имал право да се ползва от „конституционно закрепената презумпция за невиновност“, която първоинстанционният съд не зачел. По делото били изложени многобройни възражения за труднопоправими вреди. Т. Д. А. имал син на две години със заболяване, което изисквало използване на автомобила за задоволяване на здравословни и други нужди на семейството. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

По делото не са постъпвали възражения.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на Т. Д. А., чрез адв. Х. Георгиев срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №225з-1370/25-4332-004844/ от 25.09.2025г. на КО, сектор ОП сектор 01 РУ при СДВР, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителнаjd административна мярка. За да отхвърли искането, съставът на АССГ е приел, че не са налице основанията по чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК.

Изводите му са правилни като краен резултат, при следните съображения от правна страна:

1. Със заповедта спрямо Т. Д. А. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б" от ЗДвП. На основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП на заповедта за прилагане на ПАМ е придадено предварително изпълнение по закон.

2. По отношение на предварителното изпълнение на един административен акт следва да се разграничават хипотезите на "допуснато по закон предварително изпълнение" и "допуснато предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК". Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта ще му причини. Последното не е единственото изискване за спиране на предварителното изпълнение. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

3. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породена от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата или по-висока степен на значимост.

4.В конкретната хипотеза жалбоподателят, както правилно е приел АССГ, не навежда факти относно вреди от предварителното изпълнение, като заявява, че те следват от изпълнението на самата заповед. Аргументът на жалбоподателя ясно посочва, че не се прави разграничение между изпълнение на заповедта и предварително изпълнение на същата. ПАМ като вид държавна принуда има за цел да постави определени ограничения пред лицето, адресат на заповедта. Тези ограничения са в изпълнение на приложената му мярка. Вредите от предварителното изпълнение на заповедта трябва да са в причинно-следствена връзка със самото предварително изпълнение. Такива в случая не се сочат. Правилен е изводът на АССГ, че не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди от предварителното изпълнение на заповедта, противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя.

5. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са единствено фактите относно причинените на жалбоподателя вреди от това предварително изпълнение. Фактът, че Т. Д. А. за определен период от време няма да може да обслужва ежедневните, битови и други нужди на семейството си като лично управлява автомобил не се явява „непоправима вреда“ от предварителното изпълнение на акта, както той твърди. Ежедневните грижи за домакинството при лично управление на автомобил не са от категорията рискове, противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес. Жалбоподателят няма гарантирано във всички хипотези право да се предвижва в пространството единствено с лек автомобил, който той лично да управлява. Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, а не от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата.

6. На самостоятелно основание, не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради „нови обстоятелства“ в съответствие с изискването на чл. 166, ал.2 АПК. Всички твърдени факти по семейни задължения, не са нови по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК и в тази насока не биха могли да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС, високо рисково дело.

7. На следващо, но не на последно място, позоваването на „конституционно закрепената презумпция за невиновност“ е напълно неоснователно. Не се разграничават „принудителните административни мерки“ от „наказанията“. ПАМ като форма на държавна принуда имат превантивна, преустановителна или възстановителна цел, но нямат характеристиките на „наказания“. Допуснатото предварително изпълнение на прилаганите ПАМ, определени с индивидуални административни актове обезпечава на нормативно ниво необходимостта на бързо постигане на заложените от законодателя цели в защита на особено важни държавни и обществени интереси.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС