Определение № 2882 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частната жалба на Народно читалище „Иван Вазов - 1908“, с. Здравец, чрез адвокат Станчева, против определение № 629 от 21.12.2023 г. постановено по адм. дело № 256/2023 г. по описа на Административен съд Търговище. В частната жалба се излагат доводи за неговата неправилност, поради което се иска отмяната му и възстановяване на производството по обжалване на решението на комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища (ЗНЧ) по протокол от 24.11.2023 г. Ответната страна - комисията по чл. 23 от ЗНЧ при община Търговище, представлявана от председателя на комисията, представя писмено становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на НЧ „Иван Вазов - 1908“ срещу Решение на Комисията по чл. 23 от ЗНЧ, обективирано в Протокол № 4 от 15.11.2023 г. С обжалваното определение Административен съд Търговище е оставил без разглеждане жалбата на НЧ „Иван Вазов – 1908“, като недопустима и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който да подлежи на обжалване пред административен съд, както и че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването му. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Предмет на оспорване пред съда са решения на комисията по чл. 23 от ЗНЧ, предпоставящи решение за разпределение на предвидени по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност. В случая съдът се е произнесъл без да е събрал преписката в цялост. Съгласно чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от АПК жалбата се подава чрез административния орган, който окомплектова с цялата административна преписка и я изпраща на административния съд, а ако административната преписка не е приложена към жалбата, същата се изисква от административния орган, предвид чл. 152, ал. 4 от АПК. Видно от представения с административната преписка Протокол № 4 от 15.11.2023 г., посочен като оспорван акт, същият завършва със следното изречение: „Част от настоящия протокол е протоколът за разпределяне на допълнителни разходи/трансфери за 2023 г. за ДДД – читалища в община Търговище, подписан от всички членове на комисията и кмета на общината.“. Този протокол за разпределение не е бил представен пред първоинстанционния съд от административния орган, не е бил и изискан от съда. Същият е представен с частната жалба и от него е видно, че е с дата 24.11.2023 г., т.е. към момента на предоставяне на административната преписка (11.12.2023 г.) е бил издаден, но съдът не го е изискал и се е произнесъл по непълна преписка. В края на Протокола от 24.11.2023 г. е отбелязано, че „Важи към Протокол № 4 от 15.11.2023 г.“, което потвърждава, че е част от административната преписка и същата не е била представена от административния орган. На следващо място следва да се посочи и това, че с т. 3 от обжалваното решение на Комисията по чл. 23 от ЗНЧ, обективирано в Протокол № 4 от 15.11.2023 г. е „Приета Докладната записка“. Видно от приложената административна преписка на л. 19 по делото е приложена Справка „Месечно разпределение субсидии читалища“ за месец ноември 2023 г., от която се виждат коефициентите, по които са изчислявани субсидиите, както и общата сума на месец за всяко читалище в община Търговище. Именно тази таблица е обективирана в протокола за разпределение от 24.11.2023 г., който е неразделна част от оспореното решение на Комисията по чл. 23 от ЗНЧ, обективирано в Протокол № 4 от 15.11.2023 г. и който не е бил приложен към преписката. В случая съдът не е изяснил дали тази справка за разпределение на субсидиите е част от приетата докладна, дали и тя е приета с оспореното решение и не е изискал протокола за разпределение въпреки, че в Протокол № 4 изрично е посочено, че е част от него. Също така в мотивите на оспореното решение на комисията по чл. 23 от ЗНЧ, обективирано в Протокол № 4 от 15.11.2023 г. изрично е записано, че става въпрос за гласуване на разпределение и начинът по който е направено, както и това, че именно докладната дава яснота за това. Това също не е обсъдено от съда. Предвид изложеното, оспореното определение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдебното производство, съобразно дадените в настоящия съдебен акт указания. По претенцията за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд на основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение