Определение № 3952 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2024 г.

Образувано е по частна жалба на К. Симеонов срещу определение № 1390/07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 9685/2023 г. по описа на Административен съд София–град, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, исковата молба на Симеонов е изпратена на Софийски районен съд (СРС) за образуване на ново дело и за произнасяне по валидността на Заповед рег. № 433233-165/08.09.2022 г. и производството по адм. дело № 9685/2023 г. по описа на АССГ е спряно до произнасянето на СРС. Частният жалбоподателя излага съображения по прилагането на чл. 204 АПК и компетентността на АССГ и СРС. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, в законоустановения срок по чл. 232 АПК, не изразява становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С определение от 30.10.2023 г., съдът е оставил без разглеждане искова молба на Симеонов, в частта, в която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени неимуществените вреди, изразяващи се изразяват в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, лишаване от права да се придвижва свободно в пространството, поради нищожна Заповед рег. № 433233-165/08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор при СДВР, с която ищецът е бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Този съдебен акт е отменен от ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Въпреки дадените от ВАС указания, съставът на АССГ е съобразил, че не е компетентен, в рамките на производството по чл. 203 от ЗОДОВ да се произнесе по валидността и съответно по законосъобразността на Заповед рег. № 433233-165/08.09.2022 г., тъй като би иззел компетентността на СРС, който разглежда жалбите срещу заповедите за задържане по чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, като първа инстанция. Така мотивиран е изпратил исковата молба на СРС за образуване на ново дело и за произнасяне по валидността на Заповед рег. № 433233-165/08.09.2022 г. и е спрял производството по адм. дело № 9685/2023 г. по описа на АССГ до произнасянето на СРС. Определението е правилно. С постановяването на съдебният акт съдът се е съобразил с родовата подсъдност на исковата молба в частта установяване нищожност на административния акт. Видно от нормата на чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, а когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Така посочените разпоредби визират общия случай при наличие на компетентност за произнасяне. Съгласно чл. 72, ал. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. Подсъдността не е изборна (каквито са случаите, предвидени в чл. 7 ЗОДОВ) когато се отнася за искане за прогласяване на нищожност на административен акт, тя не може да е различна от тази за произнасяне по законосъобразността на същия, а следва реда на инстанционния контрол. Подсъдността в процесния случай е определена нормативно от ЗМВР. С оглед тази разпоредба компетентен да се произнесе е районен съд. Действително разпоредбата 204, ал. 3 АПК предвижда, че когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Произнасяне е дължимо във всички случаи на отправени искове, по които съда е компетентен. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,