Определение № 64 от 28.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 173/2017 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ - [населено място], срещу въззивно решение № 1912 от 13.10.2016 г., постановено по т. д. № 5205/2015 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 99 от 15.10.2015 г. по т. д. № 36/2015 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] /н./ против Национална агенция за приходите отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ за установяване несъществуването на вземане в размер на 1 069 821.20 лв., включено в списъка на приетите вземания с определение № 144 от 30.04.2015 г. по т. д. № 83/2013 г. на Врачански окръжен съд; Обезсилено е решението по т. д. № 36/2016 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] /н./ против Национална агенция за приходите иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ за установяване, че предявеното в производството по несъстоятелност вземане в размер на 1 069 821.20 лв., включено в списъка на приетите вземания с определение № 144 от 30.04.2015 г. на Врачански окръжен съд, не е ликвидно, тъй като не е приложен критерият за определянето му съгласно подписания договор и не е установено по размер, и е прекратено производството по този иск; Присъдени са разноски и държавна такса. При служебна справка в търговския регистър, направена по повод молба вх. № 2496/06.03.2017 г., съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че на 02.03.2017 г. дружеството - касатор [фирма] /н./ е заличено от търговския регистър. Заличаването е извършено на основание решение № 13 от 07.02.2017 г. по т. д. № 83/2013 г. на Врачански окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър, съгласно чл.632, ал.4 ТЗ. Със заличаването му от търговския регистър касаторът [фирма] /н./ е загубил правосубектността си и качеството си на юридическо лице, поради което по аргумент от чл.26 ГПК не може да участва като страна в гражданския процес. Правосубектността е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковия процес, за наличието на която съдът следи служебно във всеки стадий от развитието на процеса, и с оглед отпадането й по отношение на касатора [фирма] /н./ образуваното по касационната жалба производство следва да бъде прекратено като недопустимо. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,